Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков.
В главните роли ще видим Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).
◊ РЕЖИСЬОРЪТ
“Пиесата на Корней, написана в александрини през XVII век, отдавна ме впечатлява със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра“, обяснява интереса си към заглавието Васил Дуев. Изборът му не е учудващ, доколкото всички негови артистични изяви са подчинени не просто на любовта към изкуството, а на изкуството като мисия: „Театърът трябва да има дух и да дава. Да дава повече от познатото. Няма смисъл да се изследва нещо на сцената, което хората могат да видят в дома си или на улицата в същите мащаби. Театърът е живеене с висока температура и собствена гравитация.“
Тази позиция, свързана несъмнено с театралната естетика на „Сфумато“ и неговите учители от НАТФИЗ проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, Васил Дуев отстоява с всяка своя следваща постановка, независимо дали участва в нея като актьор, режисьор, автор или всичко това заедно. За последния си моноспектакъл „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски той получава номинация ИКАР 2017 за главна мъжка роля, а постановката му е отличена с Награда за най-добър спектакъл на BALKAN THEATRE TIRANA FEST в Албания, Награда за сценичен експеримент и иновация на Международния фестивал „АКТЬОРЪТ НА ЕВРОПА“ в Ресен, Македония; Награда за най-добър спектакъл на Международния фестивал на монодрамата „MONOACT“ в Печ, Косово. „Всичко на масата“ участва в миналогодишното издание на Театър Римски терми във Варна, неотдавна бе показан и в Международния фестивал на камерните театри „LUDI 2017“ в Русия.
Васил Дуев избра да се срещне в следващия си театрален проект с Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра". В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове…
Режисьорът всъщност работи върху две постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където ще бъде първият премиерен спектакъл. Особено оригинално е решението на режисьора да използва всички пространства на уникалния археологически обект. Публиката ще следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга.
Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер. Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед. Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни). При разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани с изящни римокоринтски капители и мраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.
◊ ХУДОЖНИКЪТ
Даниела Николчова – сценограф и костюмограф
“Комичната илюзия“ е изключително интересна пиеса, която дава много възможности за творческо развихряне. Действието се развива през XVII век, а този период е много благодатен. Епохата на барока е доста разнообразна във формите, детайлите и цветовете. Костюмите са многопластови и имат силно изразен силует. Цялото това богатство ми беше от голяма полза при скицирането на костюмите, защото дадох ход на въображението си да интерпретирам силуета и детайлите от епохата, съчетавайки ги със съвременния текстил. Не работим само в епоха. В сценографското и костюмографското съм вложила съвременни препратки, обвързани с режисьорската концепция за спектакъла.
