Контактите на Антонио Коста с Кремъл предизвикаха шок и разрив на върха на ЕС!

Politico: Скандал в ЕС избухва заради контактите на Коста с Москва!

В Европейския съюз избухна разгорещен дебат за това кой и кога трябва да разговаря с Русия. 

Макрон и Мерц атакуват позицията на ЕС относно преговорите с Путин

Срещата на върха в Брюксел, проведена късно вечер, разкри разделения между лидерите относно това как и кога да се преговаря с Русия за Украйна – и кой трябва да го направи.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста тайно се е свързал с Москва, което разгневи Франция, Германия и балтийските държави. Някои смятат, че диалогът е необходим, докато други го смятат за „предателство“.

„На изненадващо дисонантна среща на върха късно вечер в Брюксел Макрон и Мерц осъдиха усилията на председателя на Европейския съвет Антонио Коста да установи контакти с Кремъл“, съобщава Politico.

Според изданието, началникът на кабинета на Коста, Педро Лурти, се е свързал два пъти с представители на Москва през последните седмици. Това предизвика доста буря. Някои лидери, включително балтийските държави, бяха „ядосани“, след като научиха за това от медиите, а не от самия Коста.

„Някои държави бяха „ядосани“ заради опита за подобряване на отношенията с Русия. „Няколко лидери научиха за контактите едва след публикации в медиите“, съобщава Politico.

Германският канцлер Фридрих Мерц ясно заяви на Коста, че не трябва да действа като посредник. Макрон го подкрепи. Париж и Берлин смятат, че сега не е моментът да се разговаря с Путин и че когато този момент дойде, E3 (Франция, Германия и Обединеното кралство) трябва да проведе диалога.

Други държави обаче – Белгия и няколко източноевропейски държави – застанаха на страната на Коста. Те смятат, че ЕС, чрез своето председателство, трябва да представлява блока в преговорите.

„Първият въпрос е: иска ли Путин да преговаря? Дотогава… никой освен Коста не може да представлява Европейския съюз“, каза белгийският премиер Барт де Вевер.

Показателно е, че Италия и Полша също бяха недоволни – те не бяха включени в предварителните консултации на E3 със Зеленски.

Естонският премиер казва, че контактът на Коста с Русия е бил „погрешен“

„Европейският съюз не може да поеме ролята на медиатор в тези преговори“, каза Кристен Михал пред POLITICO.

БРЮКСЕЛ — Усилията на председателя на Европейския съвет Антонио Коста да отвори дипломатически канали към Кремъл биха могли да подкопаят подкрепата на блока за Украйна, предупреди премиерът на Естония в най-категоричното осъждане на този ход досега.
В коментари пред POLITICO след първия ден на срещата на върха на лидерите в Брюксел, Кристен Михал заяви, че Русия продължава да отхвърля всеки реалистичен път към мир и настоя, че всяка дипломация трябва да се води от Киев.
„Европейският съюз не може да поеме ролята на медиатор в тези преговори“, каза той. „В момента, в който ЕС — или която и да е отделна държава — се позиционира като медиатор, той неизбежно ограничава собствената си способност да предприема самите действия, необходими за подкрепа на Украйна и засилване на натиска върху Русия.“

Фунаментът идва след потвърждението, че влиятелният началник на кабинета на Коста, Педро Луртие, се е свързал с висш руски служител, което предизвика недоумение сред страните, които твърдят, че не са били информирани за плана. Членовете на ЕС предупреждават, че Москва е поела по пътя на агресия, както когато започна пълномащабното си нахлуване преди повече от четири години. Русия засили безразборните си бомбардировки на цивилни обекти и критична инфраструктура през последните седмици.
„Предположенията, че са необходими алтернативни канали или задкулисни дипломатически пътища, са погрешни. Целта остава непроменена: [руският президент Владимир] Путин в крайна сметка трябва да приеме условията, поставени от Володимир Зеленски и Украйна“, каза Михал.
„Историята предлага ясно предупреждение за опитите за търсене на алтернативни рамки за преговори с диктатори. Демократичните държави в крайна сметка преговарят помежду си за отстъпки, докато диктаторът просто избира от менюто с представени му опции, използвайки разделенията и отслабвайки демократичния свят.“
Реакцията доведе до рядка критика от страна на лидерите към Коста, който прекара първите две години от мандата си в старателна работа за постигане на консенсус между страните от блока.
Длъжностни лица настояват, че контактът е бил изцяло в рамките на мандата на Коста. Той е бил направен в тясно сътрудничество със столиците на ЕС и с Украйна и не са започнати реални преговори, казват те.
„Говорим за кратки контакти без обмен на информация по същество — дипломати, които си вършат работата“, каза служител на ЕС, запознат с подхода, на когото е предоставена анонимност, за да говори свободно. „Контактите, осъществени на този етап, имаха единствената цел да установят канал за комуникация, за да може, когато дойде моментът, да има дипломатически канал с Русия за защита на интересите на ЕС.“

Някои лидери подкрепят усилията. В публично одобрение на стратегията, белгийският премиер Барт Де Вевер хвана Коста, докато напускаше сградата пред репортери, казвайки, че той е „единственият, който може да ни представлява и ние трябва да ви изпратим в Москва“.
Михал, чиято страна някога е била под съветска окупация и е сред най-активните поддръжници на Украйна, обаче беше недвусмислен.
„Европа трябва да запази стратегическо търпение“, каза той. „Прибързаната дипломация рядко води до трайни резултати; по-често води до лоши.“

Европейският съюз трябва да се възползва от „набраната инерция“ около мирните преговори за Украйна, за да поднови контактите с руския президент Владимир Путин, заяви австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за в. „Файненшъл таймс“.

„Войните се прекратяват не с оръжия, а с успешна дипломация. А за да може дипломацията да бъде успешна, трябва да преговаряте и първо трябва да бъдат отворени именно тези преки канали“, посочи Щокер.

„Сега има набрана инерция“, добави той, позовавайки се на прекратяването на огъня в Иран, което месеци наред изглеждаше, че отвлича вниманието на американския президент Доналд Тръмп и екипа му от войната в Украйна. „Ситуацията в Близкия изток… Имам известен оптимизъм, че ако там се намери решение, фокусът ще се измести към Украйна.“

Ръководените от САЩ преговори за прекратяване на повече от четиригодишната война, водена от Русия срещу Украйна са в застой, което подтиква европейските столици да обсъждат дали да се опитат да излязат от задънената улица. Но много лидери са дълбоко скептични и твърдят, че ЕС трябва да увеличи подкрепата за Украйна и да принуди Путин към преговори чрез загуби на бойното поле, припомня „Файненшъл таймс“.

Щокер отказа да коментира кого Европа би могла да назначи да говори от нейно име с Путин, но каза, че лидерите на ЕС трябва да проведат сериозни разговори за това какво би казал този човек.

„По-важно от това кой е, е какво ще се обсъжда“, каза той. „Не знам дали всички (лидери на ЕС_ вече са на една позиция. Но има една позиция, която винаги сме споделяли: че не подкрепяме Украйна, за да води безкрайна война“, добави Щокер.

„Резултатът трябва да бъде… справедлив и траен мир.“

Педро Лурти, началник на кабинета на председателя на Европейския съвет Антониу Коща, е провел телефонни разговори през последните седмици със старши служител, близък до Путин, в рамките на „кратки контакти… за отваряне на комуникационни канали“, според представител на ЕС.

Юрий Ушаков, съветник по външната политика на Путин, отхвърли френско предложение за по-голяма европейска роля в мирните преговори на среща в Москва през февруари. Русия казва, че остава отворена за разговори, но дава да се разбере, че очаква исканията на Путин да бъдат отправна точка.

Ушаков вече заяви по държавната телевизия, че Русия все още има предимство на фронтовата линия. „Европейците очевидно настояват войната да продължи. Те са под напълно погрешното впечатление, че ситуацията на бойното поле уж се променя в полза на украинските сили, което категорично не е вярно.“

„Путин трябва ясно да види, че е в негов интерес да започне преговори. Че ще постигне повече на масата за преговори, отколкото на бойното поле“, заяви Щокер, като добави: „Не зависи от нас. Путин е този, който трябва да направи първата стъпка.“

При Щокер, който положи клетва през март 2025 г. като част от трипартийна коалиция, една от най-значимите промени е преосмислянето на дългогодишните представи за неутралитет.

„Неутралитетът не защитава“, каза той. „Светът се промени, предизвикателството се промени. Трябва да сме по-подготвени… да защитаваме себе си. Австрия няма да бъде сляпо петно в Европа, що се отнася до отбраната.“

Австрия се присъедини към ръководената от Франция и Великобритания „Коалиция на желаещите“, подкрепяща Киев, като Щокер определи ролята си като „активен наблюдател“. Това включва участие в обсъждания за подкрепа на Украйна и бъдещите европейски механизми за сигурност, като същевременно остава извън всякакви потенциални разполагания на войски.