Контраполитикът Делян Пеевски – човекът без качества на върха на корупционната пирамида!

Делян Пеевски е като онова заглавие от романа на Робърт Музил “Човекът без качества”, защото при него също липсват качества, дори за политик или мафиот. Пеевски е политик без качества – контраполитик.

Пеевски – имитаторът с “народната любов”, охраняван повече от Тодор Живков с МВР, НСО, Жандармерия, барети, мутри. България е имала десетки ханове, царе и стотици премиери и никой не е пазен по този начин от народа. Има ли сме свирепа армия от по 1 милион и никога нейният цар и главнокомандващ не е бил охраняван от преторианска гвардия от няколко стотин гавази по улицата с МПС-та и бронирани лимузини.
Цар Борис Трети е ходил сам пеша при народа в сегашния град Баня и детските села и градчета наоколо. Най-много с един кон и един стражар с тояга и магаре около него на 20-30 метра.
Това не е новият Тодор Живков, а възкръсналият Пабло Ескобар в една имитация на демокрация и на правова държава.
Това е корупционен, престъпен, криминален бос на Мафията, изправен на ръба ма бездната от най-тежките международни санкции по Магнитски и от масовите милионни протести на собствения си народ. Пеевски в завладял и пленил държавата, за да може да се спаси в нейния балон от международните санкциите и да избегне наказателно правосъдие срещу себе си и своите тежки криминални и корупционни престъпления. Готов е да убива и хвърля всеки под автобуса, за да отложи Коледата във времето, но тази година Коледата идва точно навреме и ще се коли прасе на Мегдана с всенародни веселби.
Поради липса на морални и умствени качества и всякакви политически идеи в кухата си кратуна Пеевски набързо свлече овчата кожа на либерализма и евроатлантизма и се титулова сам на етнически бос и ромски барон от малцинствата. Етническата карта е последното убежище за всеки един фалирал негодник и престъпник в политиката. Затова открадна ДПС от турците и от Доган и му събори сараите, за да може да ползва турския етнос и римското малцинство за жив щит срещу законите и правовия ред в републиката. Ако някой наруши етническия мир, това бе Пеевски, когато изпрати няколкостотин жандармерия и въоръжени до зъби полицаи и униформени срещу дядовците и младежите от ДПС пред Сарая в Бояна миналата година.

Пеевски иска да управлява цяла държава – член на ЕС и НАТО и да смазва нейния етичен, генетичен и интелектуален потенциал от името на някакво хипотетично малограмотно и обезправено, но не етническо, малцинство.
Пеевски държи за заложници и роби 300 хиляди помаци, българи, турци и роми по малки общини, села, махали и паланки, на които плаща по 50-100 лева, за да продадат гласа си 1-2 пъти годишно и срещу това краде десетки милиарди годишно и се е настанил в държавата като в бащиния. Самите роби безропотни търпят и пеевските местни локали и дерибеи да им скачат по главите.
Няма как да стане!

Народът от всички етноси се вдигна на бунт, защото му писна да бъде грабено бъдещето на децата и настоящето, а на главите ни да седят малограмотните като Шишкото, нагли и прости негови калинки, хостеси, метреси в бардака, на който е обърната властта.
Всяка корупционна пирамида и всяка лъжа в политиката свършва точно така.
Не можеш да говориш празни приказки “за хората” сутрин, обед и вечер, а единственото, което правиш за тях е да ги крадеш зловещо и брутално. Не може да си прост и да грухтиш с 30 думи в речника, а да имаш претенции за политик, държавник и дори за бос на Мафията. Пеевски няма нито акъл, нито качества, нито възпитание или базисна почтеност за това.

Николай Бареков

Пеевски броди в Кърджали – като Дарт Вейдър с щурмоваците

Тайната да накарате Момчето да говори повече от 30 секунди е да намерите достатъчно голям фотьойл с неговите царствени форми и публика, достатъчно подчинена, за да слуша как „се върши работа за хората“.

„Всички сме нормални хора! Ние не делим хората – те делят хората! Власт няма без хората! Ние утре ясно, по мирен и демократичен начин ще изразим нашата воля за една мирна и спокойна България!“ – рече вчера Глашатаят на вечеринката, докато бродеше из Кърджали, като Дарт Вейдър с щурмоваците – а до него петдесет души, събрани като пилци, чакащи трепетно да ги „плювне с любов“, за да останат доволни, спокойни и защитени. 

Ерол Мюмюн седи, слуша и се облизва, като невестулка в кокошарник, докато Момчето обяснява как няма триъгълник на властта, само избирателите могат да решат КОЙ да управлява и КОЙ да пазят от НСО, частното МВР и ДАНС.

„Не на омразата“ е музеен експонат. Куха фраза и завършек на това, което отрича сама по себе си. „Не на омразата“ означава „Да на омразата, но само в наша полза“. А КОЙ решава чия полза? 

Масата обича да мрази, защото е лесно, защото е познато и сигурно. Защото се чувстват болни, недоволни и обезверени и не успяват да се променят и да приемат себе си. Защото са нещастни и нямат вяра; а са нещастни, защото са позволили „Не на омразата“ да спечели. Не се иска отговорност, за да мразиш, но пък цената на изгубения живот може да е доста висока. Развитието на личността изисква вътрешна смърт – умиране на старата част от Аз-а. А това е много, много, много страшно за едно съзнание, свикнало да оцелява единствено според собствените си ограничения и опит. Живот в сянката на миналото и в тревога за бъдещето. Там е работата, че времето минава, децата стават възрастни, а възрастните са все още деца. Кръгът се върти, а „Не на омразата“ отново е на мода, защото никога не си е отивало.

Ако вместо да се мразим на касти, използвахме времето да вярваме и създаваме, щяхме вече да живеем в 22-ри век. Но не е това целта.  

Целта е… да има спектакъл, в опаковка.

Джони Кеш, фейсбук