Болестта X не съществува, но един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Звучи мистериозно като заглавие на научнофантастичен филм, но сценарият изобщо не е измислен. Болестта Х беше сред обсъжданите теми в доста натоварената програма на годишната среща на Световния икономически форум, проведена в средата на януари 2024 г. в Давос, Швейцария. Световната здравна организация (СЗО) предупреди държавните лидери за рисковете от бъдещи пандемии, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
„Да не се изпада в паника и да не се дава поле за изява на конспиративни теории“, препоръча вирусологът за болестта Х.
Болестта Х е отпреди Ковид
Терминът за болестта Х е въведен през 2018 г.
За болестта Х се говори не от вчера. Терминът е въведен през 2018 г. Малко преди това, в периода 2014-2016 г., Западна Африка е разтърсена от най-голямото огнище на хеморагичната треска ебола. Става ясно, че все още не разполагаме с готови за внедряване продукти, които да се появят на сцената достатъчно бързо, за да спасят повече от 11 000 загубени човешки животи. Хуманитарната криза, предизвикана от това смъртоносно заболяване, беше своеобразен сигнал за събуждане, каза проф. Александрова. Тя добави, че в отговор, СЗО създаде план за научноизследователска и развойна дейност, за да ускори разработването на набор от инструменти за „приоритетни заболявания“.
В този списък, наред с „обичайните заподозрени“, влизат и по-малко познати болестотворни агенти. Тук са вирусите ебола и марбург, треската Ласа, близкоизточният респираторен синдром (MERS) и тежкият остър респираторен синдром SARS (причинителите на последните две болести са близки „родственици“ на SARS-CoV-2), нипа и хенипавирусните заболявания, зика и други. Общото за всички тях е, че биха могли да представляват глобална заплаха. Болестта Х за първи път е включена сред тях през 2018 г. Не знаем коя е тя, нито кой е нейният причинител. Напълно възможно е това да е вирус, идващ от света на животните, успешно прескочил междувидовата бариера и активно разпространяващ се сред хората. Кой е той, откъде идва, има ли начин да бъде спрян и как можем да му противодействаме – ето част от въпросите, чиито отговори търсят учени от всички кътчета на Земята, обясни вирусологът.
Хората съжителстват с много вируси – над 1,6 милиона са тези, засягащи птиците и животните
Ние, хората, съжителстваме с огромен брой вируси, над 1,6 милиона са тези, които засягат птиците и животните, каза проф. Радостина Александрова. Тя отбеляза, че човекът се е появил последен в хода на еволюцията и затова вирусите по-напред са инфектирали и са се приспособили към останалите живи организми. Смята се, че между 631 000 и 827 000 от тези вируси потенциално биха могли да се разпространят сред хората. От тях ние познаваме едва 263, т.е. останалите над 99,9 процента са ни почти напълно непознати.
Този огромен резервоар от вируси, циркулиращи в дивата природа, се разглежда като вероятен източник на болестта Х. Да не забравяме високата изменчивост на вирусите, особено на тези с РНК геном, както и това, че те непрекъснато си търсят нови гостоприемници. „Мотивирани“ са да го правят, защото основните им задачи са да оцеляват, да се размножават и да се разпространяват, а те са функционално активни и могат да създадат потомство единствено и само в живи клетки, обясни вирусологът.
Отново от животното към човека
Очаква се причинителят на болестта Х да е зоонозен агент, който засяга животните и човека.
Очаква се причинителят на болестта Х да е зоонозен агент (т.е. засягащ животните и човека), най-вероятно РНК вирус, излизащ от област, където правилната комбинация от рискови фактори значително повишава риска от продължително предаване, каза проф. Радостина Александрова.
Тя даде пример и с някои от основанията за тази прогноза. По-голямата част от нововъзникващите инфекциозни заболявания са следствие от динамични взаимодействия между хора и диви животни, или добитък. Доказано е например, че 71,5 процента от човешките вируси са зоонози, което означава, че освен нас, засягат поне още един вид бозайник.
Сред бозайниците, пренасящи по-голямата част от зоонозните заболявания (включително невирусни патогени), са гризачи, прилепи, хищници, копитни животни и примати. Сред РНК вирусите делът на зоонозните вируси е 41,6 процента, докато при ДНК вирусите е само 14,1 процента.
Редица фактори може да повишат риска от предаване на вируси между животни и хора. Сред тях са урбанизацията, обезлесяването, климатичните промени, интензивните пътувания, каза вирусолотът. И обясни, че когато едно местообитание бъде унищожено (заради обезлесяване, пожар, наводнение, суша), животинските видове, които преди са били в тази област, са ограничени до много по-малко пространство, това ги кара да търсят нови места за заселване, увеличава се контактът им с хората и вероятността за междувидово предаване на вируси, и на други болестотворни агенти. Неизследваните тропически гори и размразяващите се заради високите температури ледници са като кутията на Пандора. Изчислено е, че респираторен вирус, подобен на грипа, може да достигне до всички големи световни столици в рамките на 60 дни, заяви проф. Радостина Александрова. Тя подчерта, че затова стратегията за единно здраве на хората, животните и околната среда (One Health) е толкова важна.
Подготвени за изненадата
Можем ли да се подготвим за болестта Х?
Една от първите стъпки е да попълним белите полета в познанията си за вирусите около нас. Някъде сред тях е хипотетичният причинител на болестта Х и е добре да го намерим, и опознаем преди той да е дошъл при нас. Това е амбициозната цел на проекта Global Virome, далновидно начинание, което се стреми да открие и проучи стотиците хиляди неизвестни вируси в света, каза проф. Александрова.
Според статия, публикувана в списанието Science на 29 юли 2022 г. от архитектите на проекта Virome, само за десет години бихме могли да идентифицираме 71 на сто от тези неизвестни вируси. Приблизителната цена за това е 1,2 милиарда щатски долара. Този проект пое щафетата от програмата Predict, която приключи в края на 2019 г. и извади на светло над 1000 вируса.
През 2022 г. Световната здравна организация (СЗО) събра 300 учени от различни страни със задачата да проучат 25 семейства вируси и бактериии, и да актуализират списъка на болестотворните агенти с потенциал да предизвикат епидемии и пандемии. Да определят липсващите парченца в познанията ни за тях и не просто да подредят пъзела, а да разработят подходи за диагностика и лечение, и ваксини, припомни вирусологът от БАН.
На 30 март 2022 г. СЗО започна десетгодишна геномна стратегия (2022-2032 г.) за наблюдение на патогени, които са в състояние да причинят големи огнища. Благодарение на натрупания опит по време на пандемията, предизвикана от SARS-CoV-2, днес поне две трети от страните (68%) могат да провеждат подобни генетични изследвания.
Държавите имат нужда от по-добри системи за ранно предупреждение за нови болести, а здравните системи трябва да бъдат подготвени за неочаквани скокове в търсенето на медицинска помощ. Достатъчно е да си припомним натоварването, на което бяха подложени при настъпващите вълни на КОВИД-19, каза още проф. Радостина Александрова.
Тя отбеляза, че според някои специалисти пандемията от КОВИД-19 може да бъде приета за първия пример за болестта Х. Във всички случаи наученото през последните няколко години ще улесни спирането на всяка бъдеща болест Х. „Борбата със SARS-CoV-2 беше бойното кръщение на нови платформи за ваксини, включително такива, които могат бързо да бъдат пренасочени срещу други болестотворни агенти, доведе и до невероятен напредък в диагностиката на инфекциите“, коментира вирусологът.
Учените са изправени пред предизвикателството да разработят ваксина за 100 дни след започването на нова пандемия
Едно от предизвикателствата пред учените е да бъдат готови за изпълнение на т.нар. 100-дневна мисия, свързана с разработването на ваксина в рамките на 100 дни след началото на евентуална нова пандемия. В момента рекордът е 326 дни за КОВИД-19 от откриването на вируса до първото прилагане на ваксината. Това може да се случи само, ако голяма част от пътя за създаването й бъде извървян преди това, затова трябва да познаваме много добре невидимите врагове, срещу които можем да се изправим, заяви проф. Александрова.
Тя каза, че в глобален мащаб споделянето е неразделна част от предотвратяването на пандемии. „Няма как да не споменем проблема с неравномерното разпределение на ваксините срещу SARS-CoV-2. В началото на 2023 г. приблизително 31 процента от световното население все още не е получило нито една доза ваксина срещу коронавируса. Една доза ваксина срещу КОВИД-19 е достигнала до едва 26 процента от жителите на страните с ниски доходи в сравнение с над 80 процента в държавите с високи доходи“, отбеляза проф. Радостина Александрова.
По думите й увеличаването на местното производство е част от решението. През 2021 г. Африка все още е внасяла 99 на сто от своите ваксини, а Африканските центрове за контрол на заболяванията са си поставили за цел да произвеждат 60 процента от своите ваксини до 2040 г.
