Кралят на Великобритания Чарлз Трети представи в тронното слово, което произнесе днес на церемонията по откриване на новата сесия на парламента, законодателните планове на новото британско правителство на министър-председателя Киър Стармър, съставено от Лейбъристката партия, предаде Ройтерс.
Чарлз прочете проектозаконите, които правителството планира да задвижи на първо време, на пищна церемония пред облечените в тоги лордове и народни представители, отбеляза агенцията. Лейбъристите спечелиха убедително предсрочните парламентарни избори във Великобритания на 4 юли, слагайки край на 14-годишното управление на консерваторите.
Пакетът от над 35 законопроекта е концентриран в ръста на икономиката, в реформи в законите за социално планиране – с цел да се улесни жилищното строителство да се ускори изпълнението на големи инфраструктурни проекти, в подобряването на транспорта и в създаването на нови работни места.
Речта на краля, която всъщност е написана от правителството, се опита да зададе нов тон на британската политика, изтъквайки важността на службата в полза на нацията, а не в услуга на личния интерес, който според лейбъристите е бил вкоренен в държавното управление от консерваторите.
„Управлението на моето правителство ще бъде подчинено на страната“, заяви Чарлз. „Законодателната програма на моето правителство има мисия, основана на принципите на сигурност, справедливост и създаване на възможности за всички“, заяви още монархът.
Стармър и оглавяваните от него лейбъристи си осигуриха на 4 юли едно от най-големите парламентарни мнозинства в британската история, като по този начин новият премиер си спечели статута на най-влиятелния национален лидер от Тони Блеър (стъпил във власт като премиер през 1997 г.) насам. Той обаче е изправен пред редица плашещи предизвикателства, включително подобряването на обществените услуги при ограничен бюджет, отбелязва Ройтерс.
Лидерът на лейбъристите заявява в предисловието си към предложения пакет от законопроекти, че „ерата на политиката на самоизтъкването и поставянето на личния над обществения интерес е приключила“.
Той се обръща и към избирателите, които се надяват, че лейбъристкото правителство е способно бързо да реши проблемите на Великобритания. „Преустройството на държавата ни няма да стане за една нощ. Изпитанията, пред които сме изправени, изискват целеустременост, търпелива работа и отговорни решения“, пише в предисловието на Стармър.
„Ще отключим растежа и ще отпуснем спирачките на Великобритания, обръщайки завинаги страницата на икономическата безотговорност и всеобхватната неспособност да се посрещне утрешния ден, каквито видяхме при управлението на консерваторите“, заявява още новият британски премиер.
Правителството обяви законодателни намерения за „ускоряване и улесняване на процеса на планиране“, за да може държавата да се справи с острия жилищен недостиг във Великобритания и с дългите забавяния на инфраструктурни проекти.
С проекта на Закона за планиране и инфраструктура кабинетът на лейбъристите дава да се разбере, че ще ограничи възможностите на гражданите по места да възпрепятстват новото строителство, като заявява, че ще има „демократично допитване за това как, а не дали да се изградят нови жилища и инфраструктура“.
Правителството е изготвило и план, по който плавно да национализира наново железопътния пътнически транспорт, като привлече отново хората към пътуването с влак с достъпни цени на билетите. За тази цел се предвижда пак да бъде установен държавен контрол върху жп мрежата, в момента в който изтекат договорите на частните компании. Подобен ход би анулирал приватизацията на железниците, осъществена през последното десетилетие на миналия век от тогавашното правителство на консерваторите.
Освен това тронното слово на краля ясно заяви намерението на новото правителство да възстанови отношенията на Великобритания с Европейския съюз след години на недоволство от Брекзита. Чарлз Трети каза, че неговите министри „ще се стремят към ново споразумение за сигурност, за да укрепят сътрудничеството“.
Това е цел, която Стармър може да преследва по време на председателството си на заседанието на Европейската политическа общност – междуправителствен форум с участието на над 40 държави, създаден през 2022 г. след пълномащабната руска инвазия в Украйна, посочва Ройтерс.
