Етническите арменци в Нагорни Карабах ще заминат за Армения, защото не искат да живеят като част от Азербайджан и се опасяват от етническо прочистване, заяви пред Ройтерс ръководството на отцепническия регион, цитирано от БТА. Разбира се, за либералните медии по света тази етническа трагедия не представлява интерес, защото хвърля мазно и кърваво петно върху азербайджанския газ, който трябвале да е алтернативата на руския след санкциите. Още по – цинично е, че под опаковката „азербайджански газ“ Азербайджан изнася основно руски газ.
Арменците в Нагорни Карабах – територия, която е международно призната като част от Азербайджан, но останала извън контрола на Баку след разпада на Съветския съюз, бяха принудени да се съгласят на спиране на огъня на 20 септември след светкавична 24-часова операция на много по-голямата от арменските сили азербайджанска армия.
Азербайджан казва, че ще гарантира правата на арменците и ще интегрира анклава, но ръководството на арменците в Нагорни Карабах каза пред Ройтерс, че те ще напуснат района. Азербайджан нееднократно е отричал всякакво намерение да им навреди.
„Нашите хора не искат да живеят като част от Азербайджан. 99,9 процента предпочитат да заминат за нашите исторически земи“, каза Давид Бабаян, съветник на Самвел Шахраманян, президента на самопровъзгласилата се република Арцах.
Той заяви, че не е ясно кога 120 000 карабахски арменци ще се отправят по Лачинския коридор.
„Съдбата на нашия беден народ ще остане в историята като срам и позор за арменския народ и за целия цивилизован свят. Виновниците за съдбата ни един ден ще отговарят пред Бог за греховете си“, посочи Бабаян.
Процесът на предаването на оръжията на етническите арменци от анклава е в ход, каза още той.
Арменският премиер: Готови сме да приемем всички наши сънародници
Армения е готова да приеме всички етнически арменски сънародници от Нагорни Карабах, след като се засилва вероятността, че те ще напуснат анкава, заяви министър-председателят Никол Пашинян в обръщение към нацията, цитиран от Ройтерс.
Той добави, че военните блокове, в които Ереван членува, са се оказали неефективни – явна критика към Русия, основния съюзник на Армения сред големите сили, отбелязва Ройтерс.
„Арменците в Нагорни Карабах все още са изправени пред заплахата от етническо прочистване“, каза Пашинян, цитиран от ТАСС.
Коментарът на консервативния анализатор Тихомир Чергов:
Не обичам да затормозявам себе си и четящите ме с информации и новини, които евентуално ще предизвикат някаква моментна емоция, но няма да ни дадат някой важен и по-непреходен урок. Тази я споделям като илюстрация за един феномен, с който сме се сблъсквали и ще се сблъскваме много в бъдеще.
Начинът, по който медиите „рамкират“ определени събития ни влияе до такава степен на съзнанието и на оценката ни за тези събития, че много често имаме коренно различни реакции в съвсем идентични ситуации.
Това, което се случва в Карабах, е етническо прочистване. Всички арменци ще бъдат изхвърлени от там, тези които не могат бързо да избягат, ще бъдат убити. Дефиниция за етническо прочистване. Медийният филтър обаче е много внимателно подбран. Първо, не се говори и пише много за това, когато се споменава, никога не е водеща новина. Второ, внимателно се подбират думите – „арменците напускат“, „арменците от Карабах бягат в Армения“. Снимки почти няма, а там, където все пак се слагат фотоси, внимателно се избягват сърцераздирателни образи на малки деца, жени, болни старци.
Спомням си, когато големи групи косовари бягаха заедно с покъщината си от Косово през 1998-а. Не беше сигурно дали бягаха от югославската армия, която извършваше там антитерористична операция срещу АОК или самите АОК организираха колони с бежанци, за да може да се даде материал за западните медии и причина за интервенция на НАТО.
Но тогава медийната рамка беше съвсем различна. Всички новини започваха с това, въпросните събития доминираха информационния поток. Използваха се думи като „геноцид“, „етническо прочистване“, правеха се аналогии с „холокост“. Заливаха ни със снимки на бедстващи бебета, майки, старци и домашни любимци.
Няколко години преди това пък хърватската армия направи етническо прочистване на сърбите от така наречената „Сръбска крайна“. Само за няколко седмици всички сърби от етнически сръбския анклав бяха прокудени. Това отново се споменаваше само бегло в новините и с много делови и непредизвикващ емоции език.
Ситуациите са аналогични. Но реакциите и емоциите на аудиторията не се определят от ситуациите, а от медийната рамка и медийния филтър. В единия случай хората изобщо не забелязват или просто махат досадно с ръка, в другия случай са приковани пред екраните, възмущават се, вълнуват се, искат справедливост и защита на невинните жертви.
