Чантаджията Крум Зарков: Уморен съм! Много съм уморен! Президентът направи политически ход за референдума, но без юридически последици!

Всяко второ изявление на бившия правен съветник на Румен Радев по БНТ започваше с признанието, че е уморен. От какво ли е толкоз преуморен този връзкар по върховете на държавата? Зарков е на 42 години и досега трудовият му стаж в зад бюрото на партийната и държавна администрация. Последните наследникът на ДС генерал 15 години е бил само депутат в цели четири парламента, служебен министър и секретар. Страшно “уморителна” работа, но за сметка на това отлично заплатена. Дядо му е червеният генерал Леонид Кацамунски – зам. директор на Народната милиция от 1981 до 1990 година, когато милицията биеше дисидентите на тоталитарния режим по улици и градинки и сменяше насилствено имената на българските турци и мюсюлмани. Около Зарков преди време избухна много гнусен скандал с оплакване до медиите, че тормози домашните любимци на своите съседи.

Президентът реши да направи ход, който юридически няма да доведе до нищо, тоест – той няма да бъде насрочен. Тоест, за Радев остават само политическите последици, каза още бившият правен секретар.

„Аз разбрах за окончателното решение на президента на 9 май – това е негово право, но мое право е да поема последиците от този акт“.

Дадох становище на президента, в което бе записано, че провеждането на референдум противоречи на Конституцията“.

Това каза пред БНТ Крум Зарков, бивш правен секретар на Румен Радев, който напусна поста, след като държавният глава обяви предложението си за референдум относно приемането на еврото от 2026 г.

Становището ми като правен секретар беше, че България и Конституцията й, които признават международното право, постановява, че международното право е над националното законодателство и под Конституцията. В съответствие с това референдуми могат да се провеждат по въпроси от компетентността на Народното събрание – така казва и българският закон, който твърди, че не може да има референдум по вече подписан международен договор, обясни Зарков.

Спорът бе породен от това дали в Лисабонския договор се съдържа дата за сигурното задължение на приелите го страни-членки да влязат в еврозоната. И по този въпрос се е произнесъл единственият орган, който може да го реши окончателно – нашият Конституционен съд.

Дадох становище на президента, в което бе записано, че провеждането на референдум противоречи на Конституцията, допълни Зарков.

Безспорната част от казуса е, че международните договори са над националното законодателство, заяви Зарков. Съгласно българския закон за референдумите не може да се провежда допитване по въпрос, който вече е уреден с ратифициран международен договор.
Спорът се поражда от това дали има конкретна дата за сигурното задължение на държавите членки да влязат в еврозоната, поясни той.

„По този въпрос е е произнесъл нашият КС – той пита и отговаря на въпроса може ли България да реши до определена дата да не въвежда еврото, какъвто въпрос по същество поставя президентът. И КС постановява, че България, са задълженията, които е поела по международния договор на ЕС, не може едностранно да определя датата, на която ще въведе еврото. България може да определи кога да задейства процедурата за реализиране на този ангажимент. Тя се задейства по два начина – първо с молба да се влезе в т.нар. чакалня. Второто е с поискване на конвергентния доклад. Затова референдум с такъв въпрос не би могло конституционно да бъде проведен“.

Когато президентът очевидно не прие моето становище, така Радев бламира моята дейност, – аз разбрах жеста му и освободих поста. Разбрах за окончателното решение на президента на 9 май, когато стана ясно, че Радев е взел своето решение. Това е негово право, но мое право е и да поема последиците от този акт, каза още Зарков.

Президентът реши да направи ход, който юридически няма да доведе до нищо, тоест – той няма да бъде насрочен. Тоест, за Радев остават само политическите последици, каза още бившият правен секретар.

Единственото, което ще последва, е нагнетяване на напрежението, което ще прелее по улиците. Въпросът е на кого помага това напрежение – дали ще помогне на нас като народ и на България като държава. Към момента единствено „Възраждане“ и управляващото мнозинство се възползва – от 9 май насам това мнозинство само набъбна, каза още Зарков.

Президентството е еднолична институция и за разлика от парламента и съдебната власт, президентът има право да взима каквито решения намери за добре, обясни Зарков. Той определи като глупост твърденията, че зад референдума прозира „дългата ръка на Москва“.“Трябва да спрем, ако искаме да имаме демократичен дебат, да търсим зад всяка позиция някак конспирации. Президентът реши да направи ход, очевидно има своите основания. Според мен юридически този ход няма да доведе до нищо, остават само политическите последици“.

Зарков заяви, че напуска администрацията със съжаление, като подчерта, че решението му е продиктувано от професионалната съвест: „Не мога да бъда убедителен, ако не съм убеден“, иначе бил много уморен, но не каза от какво и дали умората е физическа или психическа.

Той добави, че остава ангажиран с политиката, макар и без конкретни планове към момента. „Политиката е около нас – тя не ни дава почивка“, заяви Зарков, като акцентира преди това пак на умората си.

Той на няколко пъти започваше отговорите на въпросите с признанието “Уморен съм…”, което контрастира с младежката му възраст на около 40 годишен професионален политик, който надали се е ангажирал до момента с тежка трудова дейност, водеща до преумора.