Присвояването и на правомощия е нетърпимо и изпразва от съдържание Конституцията, постанови КС за върнатия от Киселова референдум за еврото, поискан от президента Румен Радев!
Вече има искания бившата шефка на парламента да бъде изхвърлена от университета, където нарушителката на Конституцията преподава конституционно право. Така се получава, когато доцентка по конституционно право слуша Делян Пеевски, който има съмнително образование по право от ЮЗУ.
автор Нюз Лекс:
Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява уредените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание.
Това задължително тълкуване на основния закон прие днес Конституционният съд (КС). Решението е взето с 11 гласа и е подписано с особено мнение от Борислав Белазелков и със становища от Соня Янкулова и Атанас Семов.
Съдът беше сезиран от президента Румен Радев, който на 9 май 2025 г. обяви, че предлага да се проведе национален референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Предложението му беше внесено в Народното събрание, но не беше разгледано от депутатите. Причината за това беше отклоняването му с разпореждане от тогавашната председателка на НС Наталия Киселова.
Радев поиска от КС не само да разтълкува Конституцията и да изясни правомощията на председателя на парламента, но да обяви разпореждането на Киселова за нищожно. Още преди 5 месеца съдът отклони искането на президента във втората му част, тъй като няма правомощие да се произнася за актове на шефа на НС.
Днешното решение на КС дава задължително за всички тълкуване на Конституцията. От него следва, че Народното събрание така и не е отклонило искането на Радев за референдум. Но тъй като с решението не се прогласява нищожността на акта на Киселова, дали то ще произведе практически ефект, зависи от действията на президента. Пред него има три възможности – да поиска депутатите да се произнесат по внесеното от него предложение, да внесе ново в същия смисъл или да не предприеме нищо.
Както е известно, до влизането на страната ни в Еврозоната остават по-малко от 45 дни. Освен това още през 2024 г. КС се произнесе, че референдум за въвеждането на еврото е недопустим, тъй като това би било пренаписване на условията, установени с ратифициран от България договор.
Освен това в Народното събрание противниците на подобен референдум имат значително мнозинство – управляващите ГЕРБ, БСП, ИТН и подкрепящите ги от „ДПС-Ново начало“ имат 131 гласа, а срещу допитване за еврото са и 36-имата депутати от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и АПС, които са още 15 души.
В днешното си решение КС подчертава, че уредените в чл. 84 и чл. 85 от Конституцията правомощия на Народното събрание, едно от които е да приема решение за произвеждане на национален референдум, очертават неговата изключителна компетентност в управлението на държавата и основният закон не допуска което и да е от тях да бъде делегирано или преотстъпвано другиму.
„За разлика от парламента като общонационално представително учреждение и основен държавен орган с уредени на конституционно равнище изключителни властнически правомощия, неговият председател не представлява самостоятелен държавен орган в рамките на разделените власти, макар и да разполага с някои собствени правомощия, уредени в Основния закон“, пише съдът. И сочи, че още през 1992 г. е разяснил, че типичното, основното в правомощията на председателя на Народното събрание е това, че те са насочени преди всичко към организацията и дейността на Народното събрание, както и че има специфични представителни функции.
В решението се цитира волята на Великото Народно събрание, че „председателят на Народното събрание отговаря на правната фигура на пръв между равни (primus inter pares). Оттук и изводът, че към него не следва да се предявяват повече изисквания извън онези, които се предвиждат за всеки народен представител“.
Основният закон по правило не допуска председателят на Народното събрание да замества самото общонационално представително учреждение, издавайки еднолични актове по въпроси, които Конституцията е запазила като компетентност на парламента, заявява КС и посочва, че това изцяло се отнася и до правомощието да се вземе решение за провеждане на национален референдум.
КС пише още, че Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление отразява конституционната уредба и предвижда, че председателят на НС единствено организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети, и дава указания за отстраняване на нередовности в подписката.
„Изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага и изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум“, изтъква КС.
И заявява: „Да се приеме обратното, като се допусне тези изисквания да се преценяват еднолично от председателя на Народното събрание, би означавало да се легализира едно противоконституционно препятстване на възможността парламентът автономно да реши въпрос от неговата собствена конституционна компетентност, като в резултат се осуети прякото осъществяване на държавната власт от суверена като изрично предвидена в Основния закон възможност, задължаваща законодателя да създаде законова уредба, която да я обезпечи (чл. 42, ал. 2 от Конституцията). Така би се нарушил и конституционния принцип, съобразно който никоя личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.
В решението се подчертава, че никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да решава въпроси, които Конституцията е възложила единствено на колективното тяло, излъчено от избирателите.
На финала КС определя „присвояването“ на правомощия от председателя на НС като особено нетърпимо и с потенциал да изпразни от съдържание върховенството на Конституцията при упражняване на държавната власт, тъй като неговите актове не подлежат на контрол.
Докладчик по делото беше Красимир Влахов.
Коментари в социалните мрежи:
Конституционният съд се произнесе. С 11 гласа, почти единодушно.
Наталия Киселова е нарушила Конституцията като е отказала да допусне за разглеждане в Народното събрание предложението на Президента Радев за провеждане на референдум относно датата на присъединяване към еврозоната.
Радев трябва да внесе предложението отново.
А Киселова никога отново не трябва да припарва до каквато и да е позиция на власт. И Софийски университет трябва сериозно да обмисли дали е добра идея да я държи като преподавател по конституционно право.
Георги Вулджев
Опппааа… а какво правим, когато въпросният „председател“ е преподавател по конституционно право…?
Моето мнение е, че титли и преподавателски права трябва да бъдат отнети, а студентите й да минат отново на изпити при нормални преподаватели… но аз от тея неща не разбирам.
Цветомир Глоговски
Горещо!!!
Конституционният съд е решил, че Киселова е нямала право еднолично да блокира предложения от президента Радев референдум за лева/евро-шиткойна.
На стълбичката на Титаник – отваря се последна възможност да не се качваме, заедно с мутро-прогресивистите.
Ход на Радев да задвижи процедурата отново.
Да видим как ще се гърчат депутатите пред инфлацията и дефицитите на евро-шиткойна, които вече са ни натегнали.
Гунди в последните секунди
Стоян Панчев
Кислова какво беше завършила – юридически факултет или ПУЦ за шлосеро-стругар?
Според решение на Конституционния съд от днес, че незаконно е отклонила искането на президента за референдум, май и ПУЦ-а е под съмнение!
Иван Петров
Уродът мунчо е толкова гнусен, че ще досажда пак на КС, но Киселова закла окончателно тая гад.