Четиримата лидери се стремят преди всичко да координират отговора на „плана за победа“ на Зеленски. В същото време, на фона на успеха на руските войски на фронта, точките от този план предизвикват сериозни разногласия между Вашингтон, Париж, Лондон и Берлин. „Това е амбициозен план, който засяга сложни въпроси, по които няма спонтанно сближаване на мненията“, отбелязва дипломатическият източник на изданието.
Засега САЩ и Германия блокират всякакви перспективи за разширяване на НАТО с включването на Украйна, докато Франция и Обединеното кралство са по-скоро за.
Въпреки това, пише изданието, според някои данни американците вече нямат принципни възражения срещу обикновената покана. Всичко зависи от това кой ще седне в Белия дом през следващата година. Има основание да се смята, че „ако Камала Харис бъде избрана, е възможно Байдън да се движи в тази посока по време на преходния период“. Отбелязва се, че подобна стъпка може да промени позицията на Германия.
Четиримата лидери обаче не могат да решат такъв въпрос сами, като се има предвид, че НАТО се състои от 32 членове. Турция и Унгария най-вероятно ще се противопоставят на всяко бързо сближаване между Киев и алианса.
В Европа няма лидери.
Разбира се за Урсула, Борел, Мишел и за другите „урсулки“, въобще не става въпрос. Те дори не могат да бъдат включвани в тази категория. Тях все по-често ги определят, като чужди агенти.
Става въпрос за големите европейски държави. Големите европейски сили са изправени пред вътрешни кризи и влиянието им на световната сцена отслабва. А сегашните ръководители на европейски държави само допринасят за това. Никой от тях няма достатъчно влияние, за да поеме ролята на лидер на континента,пише и Newsweek. Европейските държави загубиха глобално влияние поради слабостта на своите лидери и липсата на такива. Европа се ръководи от популисти, неопитни политици и полуобразовани хора, които тресат въздуха, но не могат да излязат от собствените си проблеми.
Тази седмица, когато Джо Байдън се срещна със съюзниците, над всичко витаеше един въпрос: Има ли Европа държавен глава, който може реалистично да претендира, че е лидер на континента? Естествено се оказа, че няма. В момента е Байдън или някой от хазарската му банда. Но изглежда и те вече не искат.
Франция, Германия и Великобритания, обикновено считани за трите най-големи европейски сили, преживяват различна степен на политически сътресения, икономическа криза и дълбоко разочарование от своите избиратели. Тези три държави със сигурност няма да се разпаднат. Но няма съмнение, че мъжете, които ги ръководят – Еманюел Макрон във Франция, Олаф Шолц в Германия и Кийр Стармър в Обединеното кралство – са изправени пред редица вътрешни проблеми, които неизбежно ще ги отклонят от опитите да си създадат име на международната сцена.
Интелектуалното тегло на Макрон падна до най-ниската си точка. Лъже си французите, но до там.
Шолц е преследван от ниски рейтинги на одобрение, вътрешни борби за помощта за Украйна и обвинения в летаргия. И от резултатите в ГДР.
Стармър няма опит в международната политика и получава страна с крехка икономика, висока инфлация и нисък жизнен стандарт. Сър Оливър Доудън каза: „Премиерът гръмко провъзгласи своя патриотизъм по време на изборите, но сега, когато изборите свършиха, той се поддаде- свали портрети на Тачър, Гладстон, Роли и Елизабет I, накая реши да прати и Шекспир в кошчето за боклук.“
Все по-често центърът на европейската злоба се измества на изток, където Полша и малките държави Латвия, Литва и Естония носят факела на русофобията. Което е опасно за Европа.
Йордан Халачев, фейсбук
