Ловешкият митрополит Гавраил е фаворит за Български Патриарх! Лобито на Дядо Николай е зад него

След отказите на Дядо Николай и Дядо Йосиф има нов фаворит за Патриарх, макар и номиниран за достоен едва от 42 път “само” с 9 гласа.

С избора на трима митрополити русофили за кандидат – патриарси БПЦ ясно показа, че правилно се ориентира накъде духа вятърът на промяната. Евроатлантизмът и джендъризмът няма как да намерят благодатна почва точно в изстрадалия източно-православен свят. Тази древна мегаструктура се оказа невероятно реактивна и активна в геополитическите процеси, защото винаги гледа нагоре и по-далеч от носа си. Аз мисля, че Дядо Николай добре им намаза ските на всички и показа, че совите в расо не са това което бяха. Лично аз имам чуството, че Ловешкият епархиот скоро ще избира нов духовен настойник. Последните ще станат първи, а Патриарх Вартоломей ще трябва да се примири, че нашите дядовци са по-хитри от агентурата на ЦРУ.

участват всички архиереи на църквата – митрополити и епископи, по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, като от Софийската епархия са десет представители – шестима клирици и четирима миряни. 

Освен това в избора участват по един представител на ставропигиалните манастири – Рилски, Бачковски и Троянски, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, както и по един представител на средните духовни училища. Общо 145 души. 

Не е маловажен факт, че един игумен от Ловешка епархия оглавява два ставропигиални манастира (от общо трите в БПЦ) – Троянския и Бачковския. Третият е Рилският манастир.
Манастирите имат важен глас в избора на Патриарх, а техните монаси масово ще подкрепят Гавраил. Достоен. А след него идва редът на Николай. Също достоен.

Кой е достопочтеният митрополит? Справка БПЦ

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16. 07. 1950 г. в гр. София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27. 12. 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит, който на „Възнесение Христово“, 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника „Свети Дух“ същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка“. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24. 05. 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. като защитава дисертация на тема: „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.“, за която получава научното звание – Доктор на Богословието. От м. септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000 -годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си в България, от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква  – против разколническите действия на т. нар. „алтернативен синод“. На 19. 10. 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата „Макариополски“ и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21. 01. и 28. 01. 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.
През 2007 г. митрополит Гавриил става Ръководител на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод. От 2009 г. насам той оглавява Върховния църковен съвет при Св. Синод. През 2011 г. започва да ръководи и Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП.
На 08. 02. 2012 г. Ловчанският митрополит Гавриил е удостоен със званието „почетен член“ на българската Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.