Наставникът на третодивизиониия ОФК Костинброд, Любомир Божанков, даде ексклузивно интервю за ЕФИРБЕТ. Младият специалист сподели впечатленията си от работата в полупрофесионалните нива на родния футбол, описвайки какви са обичайните трудности, с които всеки треньор трябва да се справи, за да има успех.
Бившият селекционер нa националния отбор до 16-годишна възраст допълни, че е научил много от периода си начело на тази гарнитура. Той вярва, че за много играчи от този набор имат светло бъдеще, посочвайки младия талант Димо Кръстев, който вече е на ръба на попадането в мъжкия състав на италианския Фиорентина. Божанков обаче каза, че с всяко следващо стъпало нещата стават по-трудно и родните състезатели не могат да очакват, че нещо ще им бъде дадено даром.
Здравейте, господин Божанков! От няколко седмици насам започнахте ново предизвикателство, начело на третодивизионния ОФК Костинброд. Как се решихте на това начинание?
Бих казал бързо и необмислено. Моят добър приятел, Цветан Генков, който е добре познат на българската футболна общественост, ми предложи да стана треньор и времето за решение беше кратко. Не съжалявам обаче за решението си, въпреки последните няколко по-тежки мача.
Започнахте сезона по не лош начин. Какви ще са целите до края на кампанията?
Имах разговори с кмета на Костинброд, Трайко Младенов, както и с ръководителя по спортно-техническите въпроси в клуба, за да изясним какви са целите. Нещата стават постепенно. Може би добрият старт ни позаблуди, че нещата ще са по-лесни, отколкото си мислехме, но последните три кръга ни доказаха, че в Югозападната Трета Лига не е никак слаба.
В треньорската Ви кариера това е първият Ви самостоятелен период като наставник в мъжкия футбол. Какви са отчетливите разлики в сравнение с треньорството на ниво юношески футбол?
Разликата е голяма. Бях 6 години в школата на Славия, родния ми клуб. Процесът по изграждането на един футболист е толкова дълъг, че често забравяш кога е било началото и виждаме само края. Понякога младите треньори забравяме това. Искайки да покажем визията си забравяме, че това е много сложен и дълъг процес. Единствената победа за един юношески треньор е, когато създаде играч, готов за мъжкия футбол. За жалост обаче често не намираме баланс между това и търсенето на резултати в подрастващите възрасти.
ОФК Костинброд, от друга страна, е едно прекрасно място за развитие на млади футболисти, които да направят половин или една година с тима и след това да се качат на една идея по-високо ниво.
Силите в по-ниските дивизии на футбола традиционно са много изравнени и всичко се решава от дребните детайли. Поставя ли това повече тежест върху работата на треньора?
Със сигурност. Да не забравяме, че работата в Трета Лига е специфична, поради по-различния график на тренировки и прочие. Понякога се съобразявам с част от играчите. Треньорите искаме много неща да свършим, но имаме по само три тренировки на седмица и това не винаги е достатъчно. Трябва да си разпределяме времето много внимателно, без да искам това да звучи като някакво оправдание за нас треньорите.
Лично аз много разчитам и на опитни фигури в отбора като Цецо Генков, Емил Михайлов. Разчитам на тези хора да се справяме заедно с проблемите.
Кои са най-сериозните трудности и изпитания в работата на ниво Трета Лига?
Възстановяването е сред основните неща, които ни затрудняват. Когато се получава струпване от 2-3 мача в рамките на седмица, то е изключително трудно за непрофесионални тимове да се възстановят и да са на ниво за следващия двубой. Не винаги средствата стигат на отборите и понякога трябва да разчитаме на помощ от външни фирми, за да подкрепим бюджета.
Каква Ви е личната треньорска мечта?
Забелязал съм, че с напредване на години съм променил доста неща по отношение на стила си като треньор. Обичайно искам да виждам отборът ми да е агресивен, но в същото време осъзнавам, че всичко зависи от играчите, с които разполагам. Независимо какви идеи има един треньор, той трябва да е много адаптивен, според условията си. Когато тези идеи не могат да се осъществят, то трябва да се намерят различни варианти, за да се извлече максимално позитивен облик за отбора, независимо в кое ниво на футбола се намираш.
През последните две години Вие активно се занимавате със собствена частна школа в Ботевград – ФК Козаро. Разкажете ни малко повече за този проект?
Отборът съществува от 3-4 години. Негов собственик е Константин Лазаров – млад човек, чийто любов за футбола надскача възвръщаемостта от спорта. Тимът в момента е в А окръжна и аз бях старши треньор преди време. Научих се на много неща, най-вече по отношение на адаптацията, както споменах преди малко.
Решихме, че трябва да се обърнем към града Ботевград, за да създадем условия за децата да се радват на любимия си спорт. Истината е, че в 21-ви век не даваме най-добрите условия за подрастващите в това отношение и трябва да променим това.
Имате богат опит в юношеския футбол, след като сте работили и в школите на Септември и Славия. Виждате ли размърдване и подобрение по отношение на работата с младите у нас?
Личното ми мнение е, че е чудесно колко голям брой спортуващи деца има, съответно и колко школи има в София, например. Това е хубаво, защото децата не могат да бъдат само в големите клубове, така че тези по-малки школи са едно сито и трамплин за по-големите клубове. В тези места има добри специалисти и това позволява на децата да не трябва да започват от А и Б, когато пристигнат в големите тимове.
Колко важно е въвеждането на дублиращите тимове в родните футболни структури?
Според мен Елитната група до 19 години винаги е била излишна. Ако едно момче на 18 не може да влезе в групата на мъжкия отбор, то не трябва да губи още една година от развитието си, играейки безсмислен юношески футбол. Съвсем друго е, ако отиде в Трета Лига и играе например 19 мача за един полусезон – натоварването е съвсем различно. Важно е за младите да се сблъскат с действителността и физическия контакт в мъжкия футбол.
Чудесно е да се създават възможно най-много такива дублиращи тимове, като ОФК Костинброд също е едно добро място за начало на кариерата на даден младок. Независимо, че си минал едно-две нива надолу, то след година или две ефектът ще е видим и състезателят ще може отново да се върне в елита.
Редица семинари бяха организирани в месеците преди началото на пандемията за футболни треньори. Променя ли се и мисленето на родните специалист с навлизането на все повече западни идеи?
Абсолютно вярвам в това нещо. Има много възможности за намиране на семинари и обучения в днешния свят, но самото отсяване на добрите семинари и футболни книги е по-дългият процес.
Отделно, ако един треньор не може да прилага наученото в рамките на тренировъчния процес с клубния си отбор, заради разлики във визията, то той ще има големи съмнения относно бъдещото си развитие. Нещата са свързани, съответно клубовете трябва да инвестират в знанията на треньорите си и да пращат своите кадри на обучения, а не треньорите самосиндикално да трябва да търсят своя път под слънцето.
До преди две години бяхте начело на юношеския национален отбор до 16-годишна възраст и споделихте след напускането си, че сте научили много безценни уроци. В кой аспект беше най-благодатен този период за Вас, в личен план?
Преди няколко дни гледах същия този набор, защото ми е на сърце. Играхме два мача с Малта в Правец и се видя, че даже и срещу подобни съперници не е никак лесно и не бива да има подценяване. Сред нашите състезатели има играчи, които вече записват мачове в мъжкия футбол – като Хайдаров, Бурносузов, но истината е, че нищо няма да ни дойде даром.
Напротив, с всяко следващо стъпало нещата се усложняват. Затова не трябва да се пренебрегват проблеми в рамките на играта на юношите, тъй като те лъсват при вдигането на темпото на игра. Когато е спокойно темпото, всеки може да играе.
Има ли играчи от отбора, който Вие водехте по онова време, за които бихте предрекли светло бъдеще?
Най-пресният пример е Димо Кръстев, който се представи по чудесен начин на един турнир в Беларус и беше привлечен във Фиорентина. Той се аклиматизира, научи езика и вече дори е близо до попадане в мъжкия отбор. Трябва да е търпелив, за да може да дочака големия си момент.
Това показва, че имаме талантите, но те трябва да отидат на правилното място. В колкото по-голям клуб се качваш, толкова по-добри стават методите за обучение. Всеки млад играч има нужда от пътеводна светлина.
Подмладяването е тема №1 в родния футбол през последните над 12 месеца. Ще продължи ли тази тенденция, или е повече плод на обстоятелствата около пандемията?
Моят баща се беше занимавал дълги години с баскетбол и той винаги ми обяснява как във всеки клуб е имало методист, който да изгражда младите треньори. Тези личности са необходими, защото независимо на колко семинара си бил, или колко книги си прочел, то трудностите са истинското доказателство за качеството ти. Хубаво е да имаш опитен човек, който да ти даде съвет в правилния момент.
На младите трябва да им се даде шанс, но е необходима симбиоза с по-опитните играчи. Винаги е хубаво да имате опитни хора до себе си, когато стане напечено.
И за финал, господин Божанков – какво си пожелавате в личен и професионален план в идните месеци до края на 2021-а година?
Казах на младите момчета в ОФК Костинброд, че това трябва да е един трамплин за тях. Искам, същевременно, да си възвърна и увереността като треньор, да се справям с трудностите и да науча необходимите уроци, които биха ми помогнали в амбициите ми да се занимавам с треньорство и на по-високо ниво. Не на последно място си пожелавам да съм здрав.
