Манджурският кандидат президент на Делян Пеевски и Бойко Борисов

Манджурски кандидат е популярен холивудски термин за политик, който тайно работи против националните интереси на страната си и на собствената си партия в услуга на корпорация или чужда държава. Такъв сам по себе си е Делян Пеевски, който в името на личното си оцеляване работи за всякакви интереси извън националните ни – турските, американските, руските, както дойде. Шишкото със санкциите за корупция по Магнитски работи дори против интересите на собствената си партия ДПС и затова я превърна за нула време в маргинална партия с купен вот в циганските махали. Да видим обаче какъв холивудски сценарии за президентските избори ни е подготвил този несръчен боливудски актьор и сценарист – носител на Оскар за корупция “Магнитски”.

Борба за оцеляване. Понастоящем Пеевски се е фокусирал в собственото си оцеляване, защото колосалната победа на Румен Радев, който взе абсолютното мнозинство е на път да отнеме всички лостове и бухалки от лапите на корпулентния политик и олигарх. Вместо да стяга куфарите и да бяга при изнесения с Бомбардието и Фалконите корупционен кеш, нашият Радж Капур от Хотел Берлин е решил да остане още малко и да си пробва късмета на руската рулетка.

Единствената възможност на Пеевски да се противопостави на душманина си “Чичо Румен” Радев е да вземе последния възможен останал бастион – Президентството. Това е важен рубеж, защото президент на Пеевски ще се превърне в прът в колелото на Румен Радев. Такъв прът може да съсипе избора на нов ВСС и нов главен прокурор с много опции – да критикува и да се меси, да го даде на Конституционен съд, където Пеевски държи поне 6-7 съдии, или дори да откаже да разпише назначението, както се е случвало с Петър Стоянов и кандидата за главен прокурор Бойко Рашков в миналото.
Един новоизбран президент обичайно стартира със 70-80% позитивен рейтинг и хич не е за подценяване сред фигурите на шахматната дъска, в които царят и царицата са в ръцете на президента – премиер.

Пеевски и аверът му Борисов вече нямат потенциал за купен и корпоративен вот и няма как сами да мобилизират повече от 400-500 хиляди гласа макс общо за мафиотското ОПГ ГЕРБ – ДПС. Това е колкото в миналото изкарваше един Марешки с бабите по аптеките, тоест, едно нищо.
Дъртите интриганти Пеевски и Борисов ще пробват друга тактика за оцеляване – чрез манджурски кандидати, които да опитат да прибутат на Румен Радев. Засега действат чрез пласменти и интриги и презентират медийно кандидати, които приписват на Радев, за да вбият клин между него и неговия истински кандидат (засега) Илияна Йотова. Това е задължително условие, защото, ако не пробият тандема Радев – Йотова, тя ще ги отвее с нейната кандидатура.
Разбира се, корпулентните имат и друг вариант – да си осигурят Йотова на своя страна, но тя явно няма интерес към офертите им, а и няма никаква логика да има такъв.
Кои са манджурските кандидати на Пеевски – негови проксита, които да опита да пробута на Прогресивна България като техни?

Една такава през миналото лято беше Наталия Киселова, но тя набързо стана за резил и направена на салата от Пеевски и Борисов, които в използваха и изконсумираха безжалостно, а накрая метнаха под автобуса. Оглеждайте се и за гласовити и красноречиви членове в Конституционния съд – традиционен инкубатор на Шишковците за млади таланти, които им пасват като дялан камък по схемите.
Напоследък Пеевски лансира активно в своите медии и по големите телевизии една нелоша и направо стойностна кандидатура – на декана на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев, която обаче удобно пришиват към Румен Радев. Това го пише и в близкия на Пеевски жълт вестник Филтър. Странно кога сладкодумният проф. Вълчев стана “кандидат на Радев”, след като доскоро се озърташе за подкрепа от ГЕРБ, докато обикаляше из студията.

В последното си интервю по БНТ опитният политик заяви безсрамно, че в съдебната система не кадруват политици – абсолютно удобна и невярна опорка, изфабрикувана от самия Пеевски, за да оневини себе си. Пеевски не само кадрува, а дерибейства безогледно с Борисов в съдебната система и така си осигуряват безнаказаност за своите корупционни действия.

Очаквайте скоро агенция ГалъБ на Боби Цеков да пусне удобно измерени рейтинги за шишковите манджурски кандидати за президенти, които той да припише на Румен Радев. После Мадам В, Нидал Алгафари и Дияна Дамянова удобно ще минат по тв нюзкурниците, за да ги полеят обилно със зехтин.

Президентските избори са ключови за Прогресивна България и на живот и смърт за бандитския тандем Пеевски и Борисов. Засега Радев си има суперфаворита в лицето на Илияна Йотова и може сам да се простреля в крака, ако реши да смени коня по средата на реката. Но новият шериф в града няма вид на такъв човек.
От своя страна Пеевски е готов с Борисов на всякакви мизерии и схеми – включително пак да направят Сглобка с Прокопиев, Костов и ППДБ и да подкрепят техния кандидат на балотажа срещу Илияна Йотова.
Ако все пак ПБ издигнат свой кандидат, различен от Йотова, и самата Йотова също скочи, тогава изборите ще са мазало с неясен край. Кандидатът на ПБ може да е манджурски кандидат, пробутан от Пеевски, но и Пеевски има опция да активира още свои проксита и тролове, които да разкалят терена до безобразие – лидерите на малките извънпарламентарни партии, които го играят тролове на държавна заплата (субсидия). Руди Гела вече веднъж изпълни поръчката на Пеевски и ментора си Валтер и отиде да плюе в лицето Илияна Йотова с каквито клевети и лъжи му дадоха в ръка.

Въпросът е искат ли управляващите сами да си усложняват живота?
За жалост, времето не стига за избор на нова КПК, нов ВСС и нов главен прокурор, които да приключат веднаж завинаги с Пеевски и Борисов. Затова изглежда ще ги търпим още няколко месеца и президентските избори ще са финалния акорд на тяхната буфосинхронистка програма. Понякога бутафориите са толкова големи и успешни, че както Гьобелс казваше, колкото една лъжа е по-перверзна и невероятна, толкова повече простолюдието и вярва и я взима за истина.
Все пак нека уважаемите царедворци, професори от Алма Матер и членове на Конституционния съд не забравят, че понякога пътят от царедвореца до царския шут е само една грешна стъпка.