Милан Коприваров е роден през 1983 година в Ихтиман. Юноша е на Левски. Ще остане завинаги в сърцата на сините фенове с гола си срещу Оксер, който класира Левски в групите на турнира за Купата на УЕФА, откъдето стартира Синята приказка и отборът стигна до 1/4-финалите. Кой по-подходящ събеседник от един бивш футболист на Станимир Стоилов да говори за дебюта на… Станимир Стоилов.
Ето какво каза Милан Коприваров пред екипа на БР Медия:
-Милане, предстои дебют на Станимир Стоилов, който е очакван от синята общност повече от 10 години. Какво очакваш от Левски?
-Честно казано, очаквам сините да победят най-вече заради емоцията и еуфорията, която се настани в синята общност. Завръщането на фигура като Станимир Стоилов връща самочувствието и увереността на всички сини фенове и на хората в клуба.
-Локомотив Пловдив обаче е опрян до стената заради слабите резултати от началото на сезона.
-Това със сигурност ще повлияе на домакините. Във футбола няма мачове на живот и смърт, но ако някой мач е важен за бъдещето на Александър Тунчев, според мен това е предстоящият с Левски.
-Какво може да промени Станимир Стоилов за десетина дни?
-Разбира се, че генералните промени ще се случват в следващите месеци, дори години. Но ефектът на новия треньор почти на 80-90% дава резултат в съблекалнята в чисто психологически аспект. А при Стоилов ще стигне до 100%. За тези две седмици Стоилов може да пипне някои неща, да промени тактически, да размести малките зрънца и да ги подреди по точния начин, както самият той е доказвал, че може да го направи. Мога да ви кажа, че две седмици за един добър треньор и психолог са както малко, така и много. Ще видим различен Левски под ръководството на Станимир Стоилов. За човек, врял и кипял във футбола, малките детайли са много важни. Трябва му да донагласи нещата, да пипне някои неща и ще има резултат. Вече, ако говорим за дългосрочна концепция, това изискав повече време. Не случайно с Наско Сираков обявиха дългосрочен план, както навремето имаше план 2007.
-Спомняш ли си колко насмешки предизвика тогава изказването му за „План 2007“ в Левски? А вие записахте изключителни успехи още преди достигането на този период?
-Доколкото го познавам, вероятно и самият Станимир Стоилов едва ли е вярвал, че толкова бързо ще постигнем онези успехи. Неговият план е бил за развитие на самия клуб по-скоро като организация, база, треньори и т.н. Но си спомняте какво направихме още през лятото на 2005 година. Преди няколко дни Стоилов каза, че тогава по наше време е бил създал колектив – на първо място, от добри момчета и мъжкари, а след това и от добри футболисти. Това е самата истина – ние бяхме един голям колектив.
-Как гледаш на сравненията, които неизбежно ще започнат между първия престой на Станимир Стоилов и сегашното предизвикателство пред него?
-Да сравнявнаш поколения, футболисти и отбори през 10-15 години или повече, не е правилно. Винаги съм се учудвал на коментари как може хората да сравняват с Георги Аспарухов-Гунди и Стоичков. Проява на много ниско ниво е да се сравняваме по този начин, както сега правят с Петър Жеков и Мартин Камбуров. Единият е играл преди 40 и повече години, другият играе сега. Футболът няма нищо общо. Трябва да се радваме и да уважаваме тези хора.
-Има ли потенциал в настоящия отбор на Левски?
-Виждам добри млади момчета, които имат шанс да се докажат при Мъри Стоилов. Всичко си зависи от тях. И да знаят – шансът ще им бъде даден. Моето лично мнение е, че някои от момчетата загубиха няколко години. Според мен по-правилно бе да бъдат преотстъпвани, за да могат да играят, да бъдат наблюдавани и да трупат игрови опит, отколкото да седят и да не получават никакъв шанс.
-Ти мина точно по този път, когато навремето те преотстъпиха в Родопа Смолян? Разочарова ли се, че те пратиха там?
-Времената бяха съвсем други. Тогава нямаше телевизия, която предаваше всички мачове, да не говорим за двубоите от Б група. Нямаше социални мрежи, нямаше репортажи. Кой ще те види на другия край на България, ако не дойде лично да те наблюдава в мачовете. И затова сегашните момчета са облагодетелствани, че където и да играят в България, могат да бъдат следени. Когато мен ме преотстъпиха, треньор беше Славолюб Муслин с Ратко Доктанич. Никой от тях обаче не дойде да говори с мен. Направи го Станимир Стоилов, който тогава все още беше играещ помощник треньор. Мъри дойде и ми каза да отида в Родопа, който тогава беше в „Б“ група, но се бореше да влезе в елита. По-важното беше, че треньор на Родопа тогава беше Войн Войнов. Ето това е разликата между преди и сега – че преди години в повечето отбори имаше бивши левскари. Бяха разпръснати навсякъде. Говоря за Войнов, Геле Станков, Петър Петров-Чори и много други. И те помагаха на юношите на Левски, взимаха ги, даваха им шанс и им подаваха ръка. Тогава някак си тези легенди помагаха на Левски, бяха благодарни за прекараните години на Герена и давайки ръка на нас – юношите, пак имаха принос за бъдещето на клуба. Впоследствие това нещо изчезна… за съжаление.
-През пролетта на 2004 година с твой гол Родопа Смолян победи Левски с 2:1. Вярна ли е онази легенда как след мача Тодор Батков ядосан е казал да те връщат на Герена?
-Не съвсем, защото аз реално си доизкарах пролетта в Смолян. Освен на Левски, вкарах и на Литекс. След това настъпи лятната пауза, Левски се събра за подготовка, но не ме върнаха. През есента започнах отново в Родопа и си спомням, че вкарах гол и играх добре срещу Локомотив София. Ако не се лъжа, тогава лека му пръст Васил Методиев-Шпайдела е идвал да ме гледа и чак през зимата на 2004-та срещу 2005 година се върнах на Герена. Лятото на 2004 година си спомняте, че Левски отпадна от Беверен, имаше напрежение, но Наско Сираков застана зад Станимир Стоилов и не се стигна до треньорска промяна. През зимата Мъри освободи десетина футболисти, вкара освен мен и още момчета от школата и така постави началото на бъдещия успешен отбор. Истината е, че благодарение на Станимир Стоилов успях да играя в Левски и се докоснах до хора, които преди това са ми били идоли. Защото аз съм от това поколение, което помни победите над ЦСКА със 7:1, Локо София с 8:0. Идоли са ми били Наско Сираков, Златко Янков, Цанко Цветанов. На мачовете им гонех топките зад вратите, защото от 11-годишен тренирам на Герена. Не знам дали може да си представите какво е да гледаш тези футболисти и да се радваш на победите им и само 10 години по-късно да си в една съблекалня с тях – някои от тях като ръководители, треньори, а други като Боримиров дори и съотборници.
-Стигна се и до лятото на 2005 година, когато с твой гол елиминирахте Оксер и влязохте в групите на турнира за Купата на УЕФА?
-Ще започна малко от по-далеч. Загубихме от Публикум в Словения с 0:1 първия мач. Феновете бяха настръхнали. Ако не ги бяхме били на реванша, не знам какво щеше да се случи с нас. Добре, че спечелихме с 3:0. Мачът с Оксер не се забравя. Вкарах сравнително ранен гол и до края на мача дадохме каквото имахме от силите си, за да ги отстраним. Дори и с малко антифутболни действия, но ги елиминирахме, защото в този мач крайният резултат беше важен – и нищо друго. А и имаше леко напрежение преди реванша, защото ЦСКА отстрани Леверкузен малко по-рано през деня и вече беше в групите на турнира. Оксер тогава беше воден от Жак Сантини, а аз играх срещу Бакари Саня.
-Вярвал ли си, че може да стигнеш до тези успехи с Левски?
-Когато тренираш от 10-11-годишен в школата на Герена, мечтите особено на нашето поколение, което не беше заобиколено от тъпотии, социални мрежи и инстаграми, беше само и единствено да играем за Левски. Бяхме вглъбени в тази идея. Аз съм страхотен късметлия, че получих шанс да се доближа до тези хора – Топузаков, Георги Иванов, Дани Боримиров, както и че Станимир Стоилов и Наско Сираков бяха тандем в Левски. В отбора бяха още страхотни футболисти – Телкийски, Йовов, Станислав Ангелов, Гошо Петков. И като добавим малко, но качествени чужденци – Лусио Вагнер, Томашич, Бардон и Ричард, и всичко се получи. Много се надявам и сега да стане точно така. Станимир Стоилов знае рецептата и може да го направи.
-Ти беше част от Левски, когато все още не бе настъпил хегемонът Лудогорец. Защо така глобално се промени футбола у нас в последните десетина години?
-Слава богу моето детство мина с мачовете на Наско, Боримиров, Златко Янков и другите, за които вече споменах. Мина в закачките и споровете на тема Левски – ЦСКА. На моментите, в които преживявахме всеки мач все едно на любимия си отбор все едно е най-важното нещо на света. Сега обаче времената са други. Честно казано не съм очаквал, че ще се създаде такава разлика между Лудогорец, Левски и ЦСКА. Очаквах, че двата отбора ще се доближат като конкуренция, ако не като финансови възможности, бази и инвестиции, то поне да са близо заради имената, историята и най-важното – огромната фенска маса, с която разполагат.
