Най-малко 56 души бяха убити днес при нови сблъсъци в Бангладеш, след като министър-председателката Шейх Хасина избяга от страната, сочат нови данни на полицията и болнични източници, цитирани от АФП.
Най-малко 44 убити са откарани в университетската болница в Дака, съобщи кореспондент на АФП, като добави, че всички са получили огнестрелни рани. По данни на полицията други 11 души са били убити в столицата и още един в пристанищния град Читагонг.
Шейх Хасина Вазед, която е най-дълго задържалият се премиер на Бангладеш в историята, подаде оставка и напусна страната днес, слагайки бурен край на своето 15-годишно управление, предаде АП. Изключителна вълна от протести доведе до падане на правителството на министър-председателката.
Свалянето на Шейх Хасина дойде след седмици на нестихващи граждански вълнения и сблъсъци със силите на сигурността, при които от средата на миналия месец насам загинаха близо триста души според информация на местни медии.
Започнали като мирни демонстрации на студенти, разгневени от въведената система за квотно назначаване на държавна служба, протестите неочаквано прераснаха в бунт срещу Хасина и нейната управляваща партия „Лига Авами“ (Народна лига).
Сегашните размирици бяха най-мащабната и последната криза в управлението на седемдесет и шест годишната лидерка, най-дълго управлявалата жена начело на правителство в света, която бе избрана за четвърти пореден мандат през януари във вот, бойкотиран от основната опозиционна сила заради подозрението в манипулация. Шейх Хасина встъпи във власт като министър-председател на Бангладеш за първи път през 1996 г., а след това се върна през 2008-а, за да остане премиер до днес.
Хроникьорите на нейното издигане в политиката са на мнение, че кариерата ѝ е движена от лична трагедия. Нейният баща Шейх Муджибур Рахман, първият лидер на независим Бангладеш, е убит в държавния преврат на 15 август 1975 година. В тази съдбовна нощ, в която 28-годишната Хасина е заедно със сестра си в Германия, група военни нахлува в семейния дом в Дака и убива родителите ѝ, тримата ѝ братя, други роднини, както и слуги – общо осемнадесет души. Някои анализатори смятат, че тази жестокост я е накарала да си осигури безпрецедентна дотогава власт, като споменът я е мотивирал през цялата ѝ политическа кариера.
„Хасина има едно много силно качество като политик и това е да използва травмата като оръжие“, казва през януари – преди последните парламентарни избори, Авинаш Паливал, бивш университетски лектор, специализирал по стратегическите въпроси в Южна Азия.
Тя приема баща си за основател на независим Бангладеш през 1971 година, когато силите на страната побеждават Пакистан с помощта на Индия, посочва АП. След убийството му живее години наред в изгнание в Индия, а по-късно се връща в Бангладеш и оглавява „Лига Авами“. Военните управници на страната обаче периодично я поставят под домашен арест през 80-те години, докато през 1996-а тя печели общите избори и става премиер за първи път.
Това, което последва, е продължила десетилетия борба за власт между Хасина и бившата министър-председателка Халеда Зия, начело на основната опозиционна партия – Бангладешката националистическа партия (БНП), която сега е болна и е под домашен арест, посочва АП.
Двете жени си разменяха доминацията в продължение на години, като си съперничиха ожесточено, което поляризира политическото пространство в Бангладеш. Хасина често обвиняваше БНП, че ухажва твърдолинейните екстремисти, срещу които се бореше нейната партия, самоопределяща се като умерена и светска. В същото време Зия твърдеше, че „Лига Авами“ прилага репресивна тактика, за да се задържи на власт.
Докато двете си прехвърляха вината, последните протести прераснаха в насилие. Националистическата партия, която подкрепи протестиращите студенти, отново призова Хасина да подаде оставката си, докато тя заяви, че опозицията подклажда насилието. Според досегашната министър-председателка протестите са били ръководени от БНП и от още една опозиционна партия, която правителството наскоро беше забранило.
След като Хасина загуби парламентарните избори през 2001 година, тя стана лидер на опозицията. Политическо насилие, безредици и намеси на военните белязаха годините на нейното завръщане на власт, припомня АП. При връщането си на власт тя насочи своето внимание към икономиката и изгради инфраструктура, невиждана дотогава в Бангладеш: мощна електропреносна мрежа, която достига до отдалечени села, както и мащабни проекти като магистрали, железопътни линии и пристанища. Шивашката промишленост на страната стана една от най-конкурентните в света.
Промишленият напредък доведе до развитие и в други сфери – момичетата получиха право на образование наравно с момчетата и все по-голям брой жени се вляха в работната сила на Бангладеш. Приближени до Хасина отбелязват, че е работила с прагматизъм и страст за подобряване на положението на жените и за намаляване на бедността.
На международната сцена Хасина изгради връзки с влиятелни държави, включително с Индия и Китай. САЩ и други страни от Запада обаче изразиха безпокойство относно нарушения на правата на човека и на свободата на печата, което обтегна отношенията им с Бангладеш. През януари, след като министър-председателката запази властта си за четвърти пореден мандат, САЩ и Великобритания обявиха, че произведените избори не са вдъхващи доверие, свободни и честни. Предишните избори – през 2014 и 2018 г. също бяха помрачени от твърдения за манипулация на вота и от бойкот на опозиционни партии.
Опонентите на Шейх Хасина Вазед от години обвиняваха правителството ѝ, че използва груби методи за потискане на несъгласието, ограничава свободата на печата и гражданското общество като цяло.
Правозащитни групи огласяваха изчезването на критици на властта – нещо, което правителството на Хасина отрича. Анализатори посочиха, че и сега правителството е използвало същия безкомпромисен подход при протестите, което още повече е нажежило напрежението. Студентските вълнения съвпаднаха с периода на икономически срив на Бангладеш – отражение на тенденциите в глобален мащаб. Преди изборите през януари имаше работнически протести. Последните демонстрации подчертаха степента на икономическите проблеми в страната, чийто износ намаля, а валутните ѝ резерви са на изчерпване, посочва АП.
Експертите казват, че има липса на пододобаващи работни места за млади висшисти, които все по-усилено търсят стабилна и доходоносна държавна работа. „През последните петнадесет години имаше доста протести по време на режима на „Лига Авами“, но нищо толкова мащабно, продължително и бурно като тези вълнения“, каза Майкъл Кугелман, директор на Института за Южна Азия в Центъра „Уудроу Уилсън“.
Той добави, че особено яростният правителствен отговор с употреба на прекомерна сила, дълбоко таеният гняв на обществото към държавата и растящият икономически стрес са довели до ескалацията на напрежението. Сега, след 15 години на управление на Хасина, не е ясно какво следва, отбелязва АП.
Малко след като тя беше видяна по телевизията да се качва на военен хеликоптер със сестра си, началникът на армията на страната – генерал Вакер уз Заман заяви, че ще помоли президента Мохамед Шахабудин за указания за съставяне на служебно правителство. Той обеща, че армията ще разследва смъртоносната разправа със студентските протести, която разпали гнева срещу правителството.
„Запазете вяра в армията, ние ще разследваме всички убийства и ще накажем виновните“, каза той. „Заповядах на армията и полицията да не откриват какъвто и да е огън. Сега задължението на студентите е да запазят спокойствие и да ни помогнат“, заяви още той.
В телевизионно обръщение към нацията Заман каза, че след консултации с „всички политически партии“ е било решено да бъде сформирано служебно правителство, предаде Ройтерс.
„Сега отиваме при президента на страната, с когото ще обсъдим формата на временно управление, съставянето на служебно правителство и ръководенето на страната“, заяви петдесет и осем годишният военачалник, който пое командването на армията на 23 юни тази година за обичайния мандат от три години, отбелязва Ройтерс.
Роден в столицата Дака през 1966 година, той е женен за Сарахназ Камалика Заман, дъщеря на генерал Мухамад Мустафизур Рахман, който е бил начело на армията от 1997 до 2000 г. Има магистърски степени по военни науки и от Университета на Бангладеш, и от Кралския колеж в Лондон. Преди да поеме командването на армията, е бил началник на генералния щаб за малко повече от шест месеца – длъжност, на която той е ръководил, освен всичко друго, и военни, и разузнавателни операции, направлявал е участието на Бангладеш в мироопазващи мисии на ООН, а е контролирал и бюджета.
По време на продължаващата си тридесет и пет години карира той е работил и в тясно сътрудничество с досегашната министър-председателка Шейх Хасина, служейки като началник-щаб на въоръжените сили към канцеларията на премиера. От друга страна, Заман има основен принос за модернизацията на бангладешката армия, отбелязва Ройтерс.
Когато протестите разтърсиха страната, той призова военните да гарантират гражданската безопасност, като пазят живота и имотите на хората, както и важната държавна инфраструктура.
Сега хиляди протестиращи празнуваха в столицата, развявайки знамена на Бангладеш при новината за оставката на Хасина, докато бе разграбена официалната ѝ резиденция. От там бяха изнасяни и мебели, и дори храна от кухнята – например риба, описва АП.
Премиерът на Бангладеш Шейх Хасина се очаква да пътува до Лондон след пристигането си в Индия, както разкри източник, близък до армията на Бангладеш. Хасина избяга от Дака на фона на продължаващите протести и според съобщенията предприема това пътуване, тъй като ситуацията в южноазиатската страна остава нестабилна.
Източник: БТА