- Кажи ми виц, напиши нещо смешно!!
– Представителна демокрация, политическа и юридическа отговорност, пияници и медийни кампании.
– Къде е смешката в този подбор на думи?
– Цялата седмица беше забавна. Например смешката, че ППДБ предлагат състав на Министерски съвет, в собствените си записи заявяват, че ще допусната само един министър на ГЕРБ – Мария Габриел, като допълват, че ще я вземата за „заложник“. Предлагат кабинет и им го гласуват, в него влиза и избраният за министър на вътрешните работи – Калин Стоянов.
– Отново не схващам къде точно е смешката.
– Калин Стоянов е избран за министър, през цялото време се внушава, че е на Пеевски и/или на Борисов – така ли е, не е ли, аз лично – не знам. Само че този човек влиза в министерство, в което е проведена реформа, която е завършена на 98% , това не са мои думи, а думи на настоящия народен представител от ППДБ и бивш вътрешен министър – Бойко Рашков. Част от „успешните“ реформи беше, че министърът е политическо лице, а цялата оперативна компетентно е предоставена на главния секретар на МВР. Гарантиран успех. Или?!
– Почвам да схващам. Тогава, защо се иска оставката на вътрешния министър, а не на главния секретар? Ако изобщо има причина да се иска нечия оставка, защо се иска на Калин Стоянов, а не на Живко Коцев?
– Не знам, но да беше само това, да го приемем. Оставката на Калин Стоянов я искат предложилите го за този пост ППДБ и опозицията, докато подкрепящите кабинета – ДПС и ГЕРБ, са против. Като на всичко отгоре, излиза министърът и казва „няма причина да си я подавам. Оставам си на поста“. Точка.
– Добре де, някой трябва да направи нещо по въпроса, нали?
– Така е. Живеем в представителна демокрация. Едни хора ни ухажват да им делегираме право да решават от наше име бъднините ни, ако се справят добре – избираме ги отново, ако не се – търсим алтернатива. Отделно, има медии и хора като теб и мен, следящи какви ги вършат, което означава, че ако тези хора кривнат, освен политическата отговорност, би могло да им се потърси юридическа така – според престъплението или простъпката, която са извършили.
– Да. Точно така.
– Мда, де. Ама, не баш…
– В смисъл?
– Никой не е гласувал и изпратил предствителите си от ППДБ, ГЕРБ и ДПС там, за да сформират подобно мнозинство, то да излъчи никому не ясно от кого посочени случайни хора, които да управляват държавата. Нали така?
– Да.
– И като е да, кой носи политическа отговорност за назначените Коцев и Стоянов?
– Ами…..
– Да. Смешно, нали? Той носи отговорност, г-н Ами. Освен че не знаем кой носи отговорност, няма и как да разчитаме да бъде наказан политическият субект зад тези хора, независимо, на кого ще ги пришием, защото сме в ситуация на запалянковщина. Денков заявява „като падне кабинетът, ще кажа чий е всеки един министър“, защо след като падне кабинетът – не става ясно. А дали номинация е успешна, дали не, чия е, също няма особено значение. Резултатите на подкрепящите този кабинет, утре да има избори, са ясни.
– Но това не е смешно, а тъжно. Отвратително, всъщност.
– Не, това е смешно. Защото има запалянковци, които успяват да оправдаят дерогации, в интерес на чужди държави, хора, които успяват да приемат, че хем сме свидетели на триста хода напред, хем че има външна намеса в сформирането на това чудовище на Козякщайн.
– Добре, но ако това не е отвратително, кое е?
– Отвратително е пияници, изхвърлени некадърници и ибрекчии, чиито братя и сестри са избягвали закона, понасянето на отговорност, а спонсорите им са доказани мутрагени, обикалят студия, снимат клипове и участват в кампании, като ръсят акъл, черпят ни с морал, раздават оценки и да се опитват да се разграничат от хора, благодарение на които са се хранили с години.
– Кого визираш?
– Сещам се за Мадански, Бахаров, Халваджанови, цялата медийна кампания срещу БФС.
– Защитаваш Михайлов и пияниците в БФС ли?
– Защо да защитавам Михайлов като отбележа, че Мадански за 10 години управление на Михайлов, беше младешки селекционер, помощник на Матеус, плюс, че води и мъжкия национален отбор, не помня колко мача. Да не говорим, че няма футболен специалист в България, да не е минал през Мадански, все пак, той ги подготвя.
– И какво от това? Защо да е отвратително да имат публични позиции хора със спорна биография?
– Да имат право да изразяват позиция, не е отвратително, гарантира им го конституцията ни. Да участват в медийни кампании, подменящи темата и нагнетяващи напрежение през измислени аргументи, обаче, е точно това. Отвратително поведение.
– Какво имаш предвид?
– БФС не строят стадиони, не правят деца, не разходват публични средства и не могат да назначват клубни ръководства, още по-малко да определенят заплатите в ЧАСТНИ спортни клубове. Независимо дали президентът ще е пияница или ангел, с брат наркоман, БФС е сдружение на спортни клубове. Дотам. Администрират първенство и осигурява условия за нац гарнитури. Това е.
– Сигурен ли си в това, което твърдиш?
– Има уикипедия, влизаш в БФС, прочиташ устава им. Няма да отнеме много време.
– Не е много за смях….
– Нищо, ще се посмеем на Нойзи. За да спести 25 лв дринк енд драйф, стана за резил.
– Да, това е забавно.
– Всъщност, не е. Щом и малкото разумни хора в тази държава, с претенция, че спазването на правилата променя средата, не могат да спазват елементарно правило, въздигнато в ПН: не пиеш и не се качваш да шофираш; какво да очакваме от останалите.
– Като се замисля, по-добре беше, че четири дни не беше писал нищо.
– Нали? Идва нова седмица, задава се същата забава.
Атанас Лазаров, фейсбук