Митоманът Пеевски метна и Борислав Хабиби Сарафов под автобуса!

Отчаяният Пеевски загуби всичките си лостове и бухалки в държавата само за две седмици ново правителство, а утре се кани да хвърли под автобуса и главното си пипало в Прокурватурата – Борислав Хабиби Сарафов.
Сарафов щял да се оттегли като шеф на Следствието и като зам.главен прокурор, за да не дразни повече управляващите и да спре фокусирането в Пеевски и Борисов.

Само, че Сарафов май не е чул, че министърът на правосъдието и премиерът искат оставката му не само като шеф на следствието и като зам.главен прокурор, но искат да напусне въобще системата. Само при това условие от тях ще има аплаузи на изпроводяк.
Утре Сарафов, усетил, че е останал сам на барикадата, ще пробва по пеевски модел да се сниши и скатае, за да оцелее поне като редови прокурор.

И Пеевски се снишава и се скатава публично и гледа как да мине под радарите на Радевите изтребители, но е прекалено корпулентен, за да остане незабелязан. Тъкмо обратното – Пеевски и Борисов са необходимите тлъсти жертви, които народът иска да види как плащат сметката за колосалния грабеж, който извършиха за последните години.
По данни от неговия антураж и структурите на ДПС Делян Пеевски се кани да се изнесе до дни от България, за да избегне ареста. Новината вече е, че Пеевски набързо губи и последния си бастион – Прокуратурата, и много скоро оттам ще се намери КОЙ да му поиска имунитета. Това е напълно логично, защото всички държавни чиновници и сановници са обикновени хора на държавната хранилка и искат бъдеще, 13-та, 14-та заплата, привилегии и пенсия. Пеевски не може да им предложи нищо от това. Пеевски е минало и пътник към затвора, санкциониран за корупция по Магнитски. Най-много да допълзи до Дубай или някоя африканска държава и оттам да започне да мята фишеци и димки, когато му пуснат червената бюлетина за издирване. Този щедър и добре подплатен жест, който Кьовеши им направи като за последно, надали ще се повтори повече.
Пеевски тепърва ще влиза в обувките на Румен Овчаров и ще разбира какво е да не можеш да купиш билет нито за трамвая, нито за самолета на Тюркиш еърлайнс.
Доскоро Пеевски си имаше частна държава, а сега вече няма. Държавата с голямо Д приключи преди месец и нещо на изборите. Това е голямата разлика и именно това разпада доминото или неговата корупционна кула (пирамида) от карти.
Лошите новини за Пеевски нямат край, защото и неговата дясна ръка и отговорник за кеша Иван Мирински вече е обвиняем от гръцката прокуратура, което означава, че скоро ще има последствия за него в целия ЕС, включително и в България. Жегата за Пеевски наднича зад ъгъла, скоро ще заблъска и по врата. Взимането на НСО-то и минаването през турникета са само началото и първите жълти картони. Скоро следва червен …бюлетин.

Падението на Пеевски е факт. Където и да го бутне прокуратурата, МВР, НАП и ДАНС – всичко издиша, защото Момчето няма нито лев законни доходи и всичките му имоти и активи за милиарди да писани по офшорки и на подставени лица, които скоро ще го ограбят и ще го разграбят приживе, както той самият и другите хиени направиха с Илия Павлов и Мултигруп навремето.

Същото направи Шишкото и с КТБ.
Въпросът е колко още наивници в бизнес партията му “ДПС” продължават да му вярват, че имат някакво бъдеще с него в един отбор.
Улицата е по-реактивна и там криминалите вече си правят сметката и взимат мярката на Пеевски.
Важно е обаче да се знае, че Пеевски има огромни скрити ресурси и ще бъде много опасен, ако бъде оставен клан – недоклан и за него няма истинско възмездие.

Пеевски планира и готви скрити капани за управляващите още на изборите тази есен.
При него надеждата винаги умира последна.
Да не забравяме, че като всеки митоман, Пеевски си вярва безкрайно и вярва в мита за своята непогрешимост и несъразмерно за интелектуалната му низост величие. Пеевски вярва в лъжите и митовете, които той сам създава и украсява за себе си, както и за измислените качества и недостатъци, които сам приписва на враговете си.
Митоманът Пеевски си вярва безкрайно на своята си версия, която е съчинил, а Лъжата става последното му убежище.
Жалка история, на която трябва да бъде сложен край.