Мизия, Тракия, Македония, българският лъв и българската маслодайна роза се събират на едно място – на гърба на 25-годишната Петя от София.
Всичко започнало, когато Петя била на 19. Решила, че вече е достатъчно зряла, за да превърне тялото си в учебник по история.
„Първата татуировка е розетата от Плиска. Имам шевица, имам надпис „Мизия, Тракия и Македония“ на врата, имам надпис на глаголица на гърба, който гласи „Времето минава, България остава“, имам двата лъва от стария герб на България от времето на монархията, имам и рози”, разказва Петя пред Нова телевизия.
Татуирането на българската маслодайна роза, увита около талията й, отнело 15 часа.
Но нито времето, прекарано в болка, нито похарчените пари могат да изместят обичта на момичето към България или към любимия й Ботев.
Като малка Петя живяла в чужбина. Носталгията обаче си казала думата. Върнала се в България и оттогава не пропуска честване на официален празник, фолклорен фестивал или освещаване на паметник на национален герой.
Момичето разказва, че ако можеше, щеше да интегрира малцинствата като ги образова, да елиминира битовата престъпност и да прибере българите от чужбина.
Следващото послание, за което ще използва тялото си, е кукерска маска.
