Живея в „Манастирски ливади-Запад“, пише кореняк столичанката Валентина Милова. Просто тук съм родена. Местообитанието ми няма нищо общо с това, че този квартал се превърна в сбирщина на „елита“ и незнайно защо се счита за престижен. Напоследък забелязвам, че се е превърнал и в желана дестинация за украинските бежанци. Няколко човека със сумите, които им отпуска българската държавата спокойно могат да си позволят високите наеми тук. Чувам сумата станала 2400 лева. Напоследък дори си харесват някой апартамент с хубава гледка и го посещават с представител на агенция. Следва предложение собственикът на апартамента да се изнесе и да отиде в друг евтин квартал , където да живее под наем и да се издържа от разликата. Представителят на агенцията идва, разбира се със съответно готово предложение за жилище и квартал. Явно агенциите са се нагодили към клиентите и използват нишата. При мен вече бяха.
Питам се друго. Украйна обяви мобилизация на всички между 18 и 60 години. Какво правят тук тези млади мъже и защо българската държава ги издържа, вместо да се бият в държавата си. Ние дезертьори ли отглеждаме и дезертьорството ли поддържаме? На украинското посолство това не прави ли впечатление? Не искам да споменавам супер луксозните автомобили. Те са друга тема. В същото това време на пострадалите от стихийните бедствия и на българските пенсионери се дават жълти стотинки. Превърнали сме се в бежанци в собствената си страна и сме в положението на дребен обслужващ персонал на истинските бежанци. На нас вече не ни се протестира, но те охотно участват в протести. И между другото напоследък разбирам, че парите за бежанците не идвали от Европата.
Валентина Милова
