Понякога е много тъжно да си световна либерална икона.
На никого не му пука за теб, за човека от кръв и плът който си, докато милиони се възхищават на медийния ти аватар, на политическия символ, който представляваш. Хем си световноизвестен, хем се чувстваш като най-самотният човек на планетата.
Умираш и собствената ти жена се смее и не може успешно да имитира скръб – защото подсъзнателно се радва, че сега тя ще поеме диригентската палка и ще се къпе в славата на „световна либерална медийна икона“. Милиони по света имитират скръб по теб, но повечето подсъзнателно одобряват смъртта ти, защото за тях си по-полезен като умрял, като канонизиран либерален „светец“ от теб може да се извлече много повече политически капитал, отколкото като арестант за години напред.
Предложиха Околовръстното на столицата да се казва “Юлия Навална”!
Това е като да си някакъв голям богаташ с огромни семейство и много „приятели“, но когато се споминеш, на погребението ти собствените ти деца и съпруга подсъзнателно се радват на кончината ти, защото чакат да наследят несметното ти богатство, а така наречените ти „приятели“ с нетърпение чакат да завземат парчета от бизнес империята ти и да завладеят освободили се от теб пазарни ниши. Хиляди гости на погребението и никой не скърби искрено. Оказва се, че всеки е „обичал“ бизнесмена и богаташа, а не човека. За тях си бил просто някакво средство и някакъв символ, а не човек от кръв и плът.
Тухомир Чергов, фесйбук
