Старият елит е свършен. Време е за хора, които ще уловят теченията на световната буря в полза на държавата.
Стратегическо задушаване
Има напълно логично обяснение за процеса по рязко увеличаване на числеността на натовска военна техника на българска територия. Една положителна особеност е, че руския елит осъзнава много добре противоположността на позициите в България. От едната страна са изпълнителната и законодателна власт, а от другата е народа в неговото мнозинство. Вече дори започва поетапно да проличава промяна в публичното поведение и в някои от най-промитите мозъци. Но този завой няма как да бъде взет, свръхадаптивността в този случай ще изяде главите им.
Започва сблъсъка с реалността.
Въпросът е какво предстои и кога.
Първо от неизбежната константа – какво.
В настоящия си вид Украйна е държава в минало време. Писал съм го и преди, дори съм го обяснявал през моята гледна точка чрез теоретична карта как точно ще се промени и т.н., но трябва да се повтаря, съобразено с времето си.
В най-базовия вариант Украйна ще бъде лишена завинаги от излаз на море. В този вариант остава територия заключена по суша и без никакво стратегическо значение за никого поради липсата на морски излаз. В политически смисъл тази държава няма да бъде оставена да провежда самостоятелна политика в каквато и да е посока. Това е част от смисъла на реалполитик. А ние живеем във време на преоткрит и доразвит реалполитик.
Всеки следващ вариант е с по-лоши и радикални последствия. Пак в духа на реалполитик, напълно обосновано е възможното договаряне на териториални претенции в полза на Унгария. Дори и на Полша, ако бъде подходено с разум и стъпвайки на историческите уроци и лошите възможни последствия, ако разума не отиде там, където му е мястото – в делата.
Пречупването на фронта в Украйна може да бъде сравнено с пречупването на Вермахта в края на Втората световна война. Последствията са сходни като модел. Фронтът няма да се пречупи само в една точка, а в цял сектор, а след това идва ефекта на доминото.
Неизбежността започна да бъде осъзнавана, което доведе до паника в НАТО.
В крайна сметка Украйна се превърна в гробище за НАТО. Това беше мястото, където пряко се сблъскаха натовските технологии с руските. Натовските тактики с руските. Проблемът е, че първите са останали в края на 20 век, а вторите се развиват с всеки месец. Всяко поражение или победа се изучава и вписва в новата руска доктрина за водене на война.
Вторият краен извод поставен тук, е че тази война наистина промени цялостното разбиране за водене на военни действия в съвремието – от технологичното ниво до внедряването му на практика в поведението на армиите.
Обратно към паниката на НАТО. Всяко действие по дислоциране е видяно, а струпването на войски не е признак за военна мощ, а обратно – за военна немощ. Минусът за нас е, че тези лесни цели, резултат от предвидими за руснаците решения, са на наша територия. Всички действия на НАТО в момента напълно нарушават един от основните принципи във военното дело – прикритото предислоциране на войски. Румънците си имат тяхна игра, която ще се плаща на отделна сметка. Очевидно не са си научили уроците на историята.
Пробивът на фронта ще доведе(дори вече води) до прелом в целия конфликт САЩ/НАТО – Русия.
В своя добър и разумен вариант загубата ще бъде призната и ще се седне на официални преговори. Но те ще са по руски условия.
В един от лошите варианти загубата няма да бъде призната и ще се премине към ескалация на конфликта. Това е краткосрочната логика на дислоцирането на големи количества военна техника на територията на България, Румъния и Гърция.
Дългосрочната логика е България да остане в сферата на влияние на НАТО/САЩ, с договаряне на голям дял турско влияние, след края на конфликта, когато и да е той.
Във всеки лош вариант загубата за Европа и за НАТО ще бъде с по-големи последствия.
Но всеки вариант, добрия и лошите, имат една и съща крайна точка – руска победа и загуба за НАТО.
Тази война е историческа ирония, защото за държавите от Западна Европа и НАТО тя е това, което за руснаците беше Кримската война като изход. Едните са си научили историята и я помнят, а другите силово я изтриват и забравят, но това не означава, че я няма.
След това идва въпроса кога?
Има създадено очакване, че преломът ще настъпи през м. Май и ще продължи до есента. Но точно тези очаквания създадоха вероятно желания хаос през февруари 2022г.
Правилният отговор е, че всъщност Русия няма времева рамка в този конфликт. От тяхна гледна точка всеки месец е част от стратегическото задушаване на държавите от Западна Европа. От гледна точка на САЩ това са повече спечелени пари и забавяне на собствените негативни процеси вътре в държавата.
Пиша този сбит, дори непълен анализ, защото е свързан с България. Целта на всеки анализ или действие трябва да бъде свързано и съобразено с българския интерес.
Пак трябва да се повтори – може да се окаже много хубаво, че през последните две години се случи преброяването и групирането – кой къде стои. Всеки се показа какъв е. Антиелита се утвърди като антиелит. Тези, които мислим за България – също. Идва време за равносметки и цената, която всеки ще плаща за своите думи и действия.
Време е за хора, които ще съумеят да уловят теченията на световната буря в полза на държавата.
Ние сме в нашето най-съдбоносно време.
Станислав Бачев, фейсбук
