The Telegraph: НАТО обсъжда правила, които биха опростили задачата за сваляне на руски изтребители, носещи ракети.
Според изданието, „въоръжението и траекторията“ на самолета ще бъдат решаващи фактори.
Разговорите са фокусирани върху разработването на унифициран набор от правила за атака срещу вражески самолети. Представители на отбраната искат руски самолети, носещи ракети от земята над съюзническото въздушно пространство, да станат евентуални цели.
Източник, запознат с дискусиите, заяви, че „въоръжението и траекторията“ на всеки самолет ще бъдат ключови фактори за възприеманата заплаха.
Министрите на отбраната трябва да обсъдят тези планове на среща на НАТО в сряда, тъй като Европа е изправена пред нарастващи заплахи от руски самолети и дронове.
Лидерите на НАТО, включително Доналд Тръмп, се застъпват за свалянето на руски самолети, нарушаващи въздушното пространство на НАТО. Някои държави-членки обаче се опасяват, че по-твърда позиция може да провокира конфликт с противник, въоръжен с ядрени оръжия.
Алексус Гринкевич, американски генерал и върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, лично призова за създаването на „единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана“, за да се оптимизира отговорът на всякакви бъдещи провокации от Москва.
Според източници, това би помогнало на висшия генерал на алианса да елиминира така наречените „национални резерви“, които биха могли да му попречат да реагира със сила.
Генерал Гринкевич смятал, че самолетът не представлява заплаха за алианса, която да оправдава военен отговор.
Според разузнавателни оценки, самолетите са били въоръжени с ракети „въздух-въздух“ и не са правили опит да прехванат изтребители на НАТО, когато са пристигнали на мястото.
Според сценарии, обсъждани в рамките на НАТО, решение за атака на руски самолети е можело да бъде взето, ако са били оборудвани с ракети „въздух-земя“ или са летели по по-агресивна траектория.
Друго предизвикателство пред генерал Гринкевич е интегрирането на три отделни мисии за противовъздушна отбрана на източния фланг на алианса.
Подобно на „Източен страж“, стартиран след десетки руски дронове, нарушили полското въздушно пространство, „Балтийски страж“ е в експлоатация от януари.
Мисията на НАТО за обучение и помощ в Украйна, също базирана в Полша, има собствено звено за противовъздушна отбрана.
Десетки съюзници от НАТО участват поотделно във всяка от тези мисии, което поставя генерал Гринкевич пред предизвикателството да управлява множество национални правила за взаимодействие, което вътрешно се описва като „мозаика“.
Великобритания е доставила 85 000 дрона на Украйна тази година и очаква да надхвърли целта си от 100 000, ще каже министърът на отбраната Джон Хийли на съюзниците от НАТО в Брюксел в сряда.
Последното изявление на генералния секретар на НАТО Марк Рюте относно руските военни способности доведоха до вълна от подигравателни коментари в държавните медии на Кремъл, които обвиниха Алианса, че е променил тона си, за да оправдае липсата на реакция на серия провокации във въздушното си пространство.
По време на речта си на 71-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в Любляна, Рюте заяви, че макар Русия да остава опасна, тя не е военната сила, за която се представя.
„Не бива да подценяваме заплахата от Русия, но не трябва и да надценяваме възможностите ѝ. Въпреки че Русия не е толкова силна, колкото се опитва да изглежда, тя остава изключително опасна, и затова е абсолютно необходимо да сме подготвени“, отбеляза той.
Рюте добави, че Москва продължава да извършва кибератаки, саботажи и шпионаж на територия на НАТО. Въпреки това той изрази съмнения за качеството на руските въоръжени сили. „Знаем също, че техните пилоти на МиГ-31 не са добре обучени, което е част от факта, че армията им не е в най-добра форма“, отбеляза той.
„Като НАТО ние сме 25 пъти по-силни от руската икономика. Въоръжените ни сили са безкрайно по-добри от руските. Що се отнася до нашата авиация, руснаците не могат дори да се мерят с нас с техните МиГ-31 или както там ги наричат, защото пилотите им не са добре обучени“, каза Рюте.
Руски медии побързаха да реагират на изявлението.
„По-рано тази година същият Марк Рюте предупреди за сериозната заплаха от Русия, като заяви, че може да се наложи европейците да учат руски след пет години“, пишат редакторите на „Военный Осведомитель“ – Telegram канал, близък до Министерство на отбраната. Той допълва, че главният секретар на НАТО приспособява посланията си, за да оправдае бездействието.
„Когато трябва да се обясни защо НАТО не противодейства на нарушенията в своето въздушно пространство, изведнъж Русия е представена като безпомощна държава“, се посочва в репортажа.
„Сега, когато НАТО не успява да реагира на нарушения във въздушното пространство, дронове и натиск от мигранти, той казва, че Русия е слаба държава с некадърни пилоти и срината икономика“, коментира друг военен блогър, свързан с Кремъл.
През последните месеци руски държавни медии и коментатори редовно правят подигравателни коментари по адрес на ръководството на НАТО и военната позиция на Алианса, която смятат за липса на политическа воля за отговор на нарушенията близо до границите на Алианса. В същото време Кремъл ескалира реториката и хибридните действия, тествайки решимостта на съюзниците, включително с далечни полети до границите на страните-членки и широк спектър от хибридни тактики.
Въпреки че НАТО отговори с повишено наблюдение и операции по прехващане, руските наративи продължават да обрисуват Алианса като разединен и неефективен. В Люблана обаче Рюте избра различен тон и призова за единство и трезва преценка от страна на съюзниците.
„Единственото, което призовавам всички нас, е да се успокоим, защото сме по-силни, икономически, военно и стратегически. Но трябва да останем подготвени“, каза той.
Контрастът между по-ранните му предупреждения и последните изявления се превърна в основна тема за информационните кампании на Кремъл, който вижда в това възможност да обрисува като непоследователност в посланията на НАТО, разказва Frontline Monitor.
