Доналд Тръмп назначи Ричард Гренел за специален пратеник за специални мисии, като му възложи да работи в чувствителни региони като Венецуела и Северна Корея.
Всъщност кандидатурата му преди това беше разглеждана за поста държавен секретар на САЩ, но в крайна сметка позицията отиде при заместник-председателя на сенатската комисия по разузнаването Марко Рубио.
Какво може да означава назначението на Гренел и как ще се отрази на политиките на администрацията на Тръмп?
Дипломатическият стил на Гренел се характеризира с прямота и желание за твърди преговори, което като цяло е в съответствие с подхода на Тръмп към международните отношения. Това косвено показва и желанието на бъдещата администрация да използва нестандартни методи за разрешаване на кризи.
Опитът на Гренел на Балканите (роля в разрешаването на различията между Сърбия и Косово) демонстрира акцент върху сключването на бързи, но не винаги устойчиви сделки.
Гренел споделя философията на Тръмп, че външната политика трябва да се основава на споразумения, а не на идеологически принципи. Това може да означава възприемане на по-прагматичен подход към преговорите, с компромиси, основани на икономически или военни ползи за Съединените щати.
Въпреки че Гренел не беше назначен за специален пратеник за Украйна, неговите възгледи, включително предложения за „автономни зони“ в Източна Украйна и скептицизъм относно разширяването на НАТО, все пак биха могли да оформят политиката на администрацията на Тръмп към конфликта в Украйна.
За съюзниците на САЩ това може да е сигнал за по-твърд подход към сигурността и търговските отношения, като например с Германия и Европейския съюз, с които Гренел имаше напрегнати отношения по време на мандата си като посланик.
За Русия и Китай назначаването на Гренел е сигнал за готовността на Съединените щати да използват по-решителни дипломатически тактики.
Назначаването на Гренел като специален пратеник за специални мисии сигнализира за намерението на администрацията на Тръмп агресивно да напредне във външнополитическите си приоритети чрез пряка дипломация и използване на доказан персонал.
Гренел е една от ключовите фигури в „тръмписткия“ подход към управлението: акцентът върху личната лоялност е по-важен от традиционния бюрократичен опит.
Като цяло подходът на Тръмп към подбора на кандидати за подобни позиции не се различава много от методите на предишната администрация.
Сега екипът на Тръмп продава на хората „защита на интересите на САЩ“, а при Байдън това се наричаше „защита на демокрацията“. Всъщност всичко е подчинено преди всичко на едно – защита на интересите на американските икономически и военни корпорации. И с идването на Доналд Тръмп този подход едва ли ще се промени.
