Израснах на пъпа на Пловдив в семейство на антикомунисти и „евроатлантици“ от истинските. Вечерно време като заспивах в аристократичната къща на прадядо ми Никола Пренчев между църквите Света Петка и Свети Лудвиг на улица Васил Хаджитанев през нощния прозорец виждах светещото червено знаме да плющи над Партийния дом, покрива на Тримона с неговия огромен неонов надпис, осветеното Сахат тепе, греещия Альоша на Бунарджика и Античния театър. Стаятата ми светеше в полунощ като ден от сиянията на града отвън.
Всеки час чувах на този фон звуците от часовника на Католическата черква. Приказка от Андерсен.
Единственото нещо, което не се вписваше в този прекрасен ансамбъл беше червеното партийно знаме.
Знаете ли защо пловдивчани обичаме Альоша? Не само заради младостта ни и абитуренските изгреви, когато задължително завършвахме купона с неговото изкачване. Не.
Предполагам оттоворът на всички от моето поколение ще бъде идентичен. Обичам Альоша, защото баба ми, която не можеше да понася и мразеше комунистите, ми разказваше всяка вечер, че Альоша е руският войник освободил България и нас от турците и от тяхното Турското робство. Същото ми казваше и майка ми и дядо ми, само баща ми има малко по-особено мнение за Альоша защото не обичаше да му стърчи над главата в Операта. Но под Альоша беше най-добрият ресторант в Пловдив, в който мина младостта ми – Малкия Бунарджик на братовчед ни Божидар Данаилов.
Затова Пловдив обича Альоша – това е Руско-украинският войник, който ни освободи от турците през 1878 година и затова ни изглежда толковя голям, могъщ и добър. Иначе отдалеч Альоша изглежда мъничък, ние си го представяхме само голям.
Пловдив е град на 10 000 години. Преживял е родовообщинната епоха с траките и гърците, епохата на робовладелците с Римската империя и Византия, феодализма, Ренесанса, Просвещението, капитализъм, монархия, комунизъм и пак либерален фашизъм…. Ислямът, християнството и Античността … Пловдив е преживял цялата човешка история и цялата кръв на човечеството е текла и тече във вените на този космоплитен и древен град с Римски стадион и величествен Античен театър. Нашият Стария град е най-красивият стар град в света заедно с колумбийската Картагена.
Пловдив е бил средище на Четири империи – Македонската, Римската, Византийската и Османската. Империите ги няма. Пловдив стои и пази паметниците им и вечния спомен за тях. Альоша не е наш гост. Альоша е като нас, пловдивчанин, една майна от филибето с руско – украинска кръв, роден и израснал на пъпа – на Бунарджика. Альоша иде от Изток, но крачи на Запад, а всъщност гледа пак на Изток и със свалена пушка, което издава самовглъбеност, примирение със смъртта и неизбежното, тъга по загубения мир, смирение и респект към подвига на падналите от двете страни на фронта и липса на агресия, глупаци.
Пловдив е град на Света. Град на кръстопътя между Изтока и Запада. Градът, който пази паметниците и историята си. Няма истински пловдивчанин, който иска да бута Альоша или някакъв друг паметник – турски, римски или древногръцки. Сега вдигат шум десетина човека, чийто рода идват от околните села и още не са станали пловдивчани. Спокойно, Пловдив превъзпитава всички селяни, стъпили някога в него. Просто отнема по няколко години. А за по-тъпите като Манол – понякога отнема цял един живот.
Снимката е на адвокат Кристиан Гьошев от неговия балкон.
Николай Бареков, Буден журналист
Снимка: адвокат Кристиян Гьошев от неговия балкон
МЪЛНИЯ ОТ ЗАРЯ ЗА ЧНГ удари Альоша в BNEWS! Поникна му нова глава! СНИМКИ
