Нямате мандат да се подигравате с хората. Ако не можете да бъдете професионални политици – вървете си! В Германия след парламентарни избори в продължение понякога на месеци партийните лидери договарят коалиция за управление. Правят го с достойнство, с взаимно уважение и с отговорност към собствената си държава. В Италия Джорджа Мелони създаде мнозинство и правителство с партии от своята част от спектъра – в много трудни отношения с лидерите им. Нямаше ругатни, заплахи и публични циркове. Защото тези лидери имат съзнанието за това, че са избрани да представляват големи групи от хора, да представляват гражданската общност на своите страни. Вие не уважавате себе си и затова не уважавате и гражданите. Заплашвате ги с избори. Защото смятате, че те няма къде да отидат – така или иначе ще гласуват пак за вас.
Превърнахте изборите и управлението на държавата в игра с нулев резултат – изнудвате и ощетявате обществото за да поддържате собствените си привилегии на власт. Вашите политически опоненти са ваши заклети врагове – затова преговаряте с тях без принципи, без етика, без граници на уважение и достойнство. Превръщате управлението на държавата в публичен цирк – затова и опозицията ви (отхранена от самите вас) се състои от дебилни чалгаджии и клоуни-копейкиновци. Сериозните политици преговарят отговорно – съчетавайки партиен и национален интерес, с мяра и перспектива. Как преговаряте вие? Замервате политическите си врагове (с които сте в коалиция) с „меморандуми“, „коалиционни споразумения“, на които изисквате отговор от днеска за вчера. Безсрамно извивате ръце, вечно гледате да наведете другия, че да го боцнете отзад. Не си давате сметка, че поставяйки партньорите си пред свършените факти на изнудване ги озлобявате и превръщате съперничеството във война за сметка на обществото.
От десетилетия насам смятате, че властта ви принадлежи по право и затова не можете да я делите, да я договаряте, да я споделяте с дотойнство и уважение. Вижте се в огледалото – какво правите от няколко седмици насам. Изнудвате се един друг, подлагате си динени кори, медийните ви лакеи обилно подиграват и унижават тези, с които трябва да се договорите – а вие често им пригласяте… Ползвате обществото за изтривалка – замеряте се взаимно с публични доноси. „Аз искам това, ама той не дава…“ „Казал съм им – до утре! Ако не – отивам да разтягам лакърдии в провинцията, „да стягам структурите за избори“. Кого плашите вие с избори – мислите, че няма кой да ви измете ли? Лошото е, че в България сбогуването с настоящата власт най-често поражда още по-лоша власт – или безвластие. На това разчитате, че сте незаменими. Че сте най-малкото зло – да не дойде по-голямо.
Не сте за Магнитски – за шамари сте! Когато видите дебелия край – озъртате се за европейски избори, да бягате в Брюксел. Те като ви видят в Брюксел ви съжаляват: „Тия ако са им лидерите, те останалите там сигурно още лазят…“ Около нас светът гори, а вие си подлагате динени кори – на държавата подлагате динени кори. Страх ви е от Москва, от Брюксел и от Вашингтон, а не ви е срам от самите вас. Обсебени сте от егоизъм, злост и алчност. Налага се да се смирите – стигнали сте до ръба! Не ви пука дали ще хвърлите нас в пропастта. Но този път в пропастта ще паднете и самите вие. Повярвайте ми – не гледайте социологически сондажи. Рейтингът ви е кух и измамен – ще се срине по-бързо от картонените кули, които сте си изградили за да останете на власт.
Проф. Огнян Минчев, политолог, СУ
