Незаконният Сарафов е единственото оръдие на Пеевски и Борисов срещу тайфуна с Румен Радев, който от утре ги помита! (Възможни сценарии)

С излизането на Румен Радев на изборите и почти сигурното назначаване на Андрей Гюров за служебен премиер започва страшна жега около Борисов и Пеевски, която поставя на изпитание тяхната свобода и възможността им въобще да бъдат политически фактори за в бъдеще. Кои са част от възможните сценарии след утрешния ден?

„Процедурата по оттеглянето на президента от поста му е юридически изчистена: писмена оставка пред Конституционния съд (КС). Пълномощията му се прекратяват в момента, в който КС излезе с писмено решение, констатиращо акта. Може ли съдът да се забави? Може. Може ли това да роди спекулации? Разбира се. Но в такъв сценарий КС просто би налял вода в мелницата на президента и предизвикал криза, която дори при наличието на силно присъствие на хора на Борисов и Пеевски в КС, съдиите не могат да си позволят.

Следващата въпросителна: възможно ли е назначаването на Андрей Гюров за служебен премиер да бъде блокирано чрез питане до КС или форсирано решение на ВАС? В нашата реалност всичко е възможно, но формално пречка за назначаването му няма.

И тук стигаме до „най-интересната“ част: ако Гюров остане по-дълго на поста служебен премиер, ще почувстват ли Борисов и Пеевски „жега“? Напълно възможно.

Защо Андрей Гюров трябва да се съгласи да е служебен премиер

Не знам дали Андрей Гюров ще се съгласи, но би трябвало ясно да съзнава отговорността си.
Първо. Той вече видя, че въздържанието и възпитанието му не омилостивиха Борисов и Пеевски. Напротив – те го атакуваха за напълно измислен „конфликт на интереси“, въпреки че, отказа да бъде служебен премиер миналия път. Изводът е ясен: с мутри възпитанието не работи. Това е битка. А позицията на служебен премиер е ключова – стратегически важна.
Второ. По отношение на статута му на подуправител на БНБ и делото му в Съда на ЕС – заемането на поста служебен премиер само ще засили аргумента, че атаката срещу него е политическа. БНБ няма да пострада от подобен ход. Напротив – институцията ще демонстрира устойчивост и независимост.
Трето. Тези избори са стратегически. Борисов и ДПС могат да загубят позиции и заедно с „Възраждане“ да не успеят да формират мнозинство при висока избирателна активност. Това е критично важно, защото отваря прозорец за начало на разглобяването на модела още по време на служебния кабинет. Без контрол върху МВР и без спиране на течовете от бюджета през държавни фирми към ГЕРБ и НН, те ще разполагат с ресурси за купуване на гласове и ще задействат цялата машина на натиск и репресии. В момента се източват Здравната каса и енергетиката – „като за последно“. Ако това бъде допуснато, понятието „честни и справедливи избори“ ще се превърне във условност. А деморализацията и ниската избирателна активност са най-голямата мечта на Борисов и Пеевски.
Четвърто. Колкото и президентът да отказва да подпише указ за назначаване на кабинет, има граници. В най-добрия случай статуквото ще се съгласи на „неутрален“ министър на МВР, което на практика означава, че всичко останало ще си остане тяхно.
Изводът е ясен: този служебен кабинет има решаващо значение.
Твърдението, че „ще похарчим“ Андрей Гюров, идва именно от средите около Борисов и Пеевски и е класическа опорка. Атаките срещу Терзиев по същата схема само го направиха по-силен, по-популярен и го превърнаха в един от потенциалните кандидати за президент на демократичната общност – не защото е постигнал чудеса в управлението, а защото устоя на безобразните атаки на Борисов и Пеевски.
Затова реформите трябва да започнат още с този служебен кабинет – включително демонтажът на калинките, които крепят властта на мутрите.

И така, Радев излиза на сцената. Борисов и Пеевски отдавна се подготвят с удари под и над пояса. Сега ще стане ясно и защо Сарафов бе държан толкова дълго на поста – не само заради „папките“ на ББ, но и заради уязвимостта на президента. Без имунитет Радев е директна мишена за прокуратурата. Но парадоксът е налице: опитът да му „извадят очите“ вероятно ще му „изпише вежди“. Очаквам масов наплив на „независими“ експерти на ГЕРБ да плюят срещу Радев и да ухажват ППДБ.

КПК и държавното обвинение ще бъдат пуснати на пълни обороти, но това само ще гарантира на Радев абсолютен медиен монопол. От него зависи как ще капитализира този натиск.

ПП-ДБ получиха очаквания отговор – Радев вече не е съюзник, а конкурент. Големият въпрос е как формацията ще съхрани влиянието си в условията на остра битка за анти-корупционния и най-вече на протестния вот. В същността си това е сблъсък за достоверност при демонтирането на модела „Борисов-Пеевски“. Ако Радев реши да „разтвори ветрилото“ и приобщи сегменти, които ПП-ДБ са пренебрегнали, политическата карта ще се пренареди или поне промени. Привличането на фигури тип Лорер е едно, но антикорупционните партии е друго.

Проблемът в демократичното пространство винаги е бил един и същ: надмощието на идеологията над рациото. Именно тази липса на прагматизъм често им отнема шанса да реализират идеите си. Остават „съвършени“, но се абонират за опозиция. Що се отнася до „червените линии“ спрямо Радев – по-добре е да бъдат ясно заявени и отстоявани. Особено на фона на факта, че Борисов и Пеевски тихомълком се отказаха от двустранния договор за сигурност с Украйна – акт, който сам по себе си би трябвало да бъде абсолютна червена линия.“

Илиян Василев