„Никой не може да му се довери“: Опустошените съюзници на Тръмп се изправят срещу света без Америка след катастрофалния Давос!

Кризата е повсеместна – от Америка помощ за евролидерите няма да дойде, а повечето от тях нямат и избиратели зад гърба си, анализира Politico опустошителният за стария либерален ред форум в Давос.

След седмица, в която президентът на САЩ разруши западния ред, започва да се очертава нова, нестабилна ера.

БРЮКСЕЛ — Само преди няколко дни дипломати и служители на ЕС шепнеха тайно за идеята, че един ден може би ще трябва да помислят как да се противопоставят на Доналд Тръмп. Вече не шепнат.
Опитът на Тръмп, както го видяха лидерите на ЕС, да ги „изнудва“ със заплахата от тарифи, за да му позволят да вземе суверенния датски остров Гренландия, предизвика вой на възмущение — и промени света.
Предишни извънредни срещи на върха в Брюксел се фокусираха върху екзистенциални рискове за Европейския съюз, като кризата в еврозоната, Брекзит, пандемията от коронавирус и руската инвазия в Украйна. Тази седмица 27-те лидери на ЕС изчистиха дневниците си, за да обсъдят атаката, на която са изправени от Америка.

Няма съмнение, че трансатлантическият съюз вече е фундаментално трансформиран от солидна основа за международно право и ред в далеч по-хлабаво споразумение, в което нито една от страните не може да бъде сигурна в другата.
„Доверието винаги е било основата на нашите отношения със Съединените щати“, каза полският премиер Доналд Туск при пристигането си за срещата на върха в Брюксел в четвъртък вечерта. „Уважавахме и приемахме американското лидерство. Но това, от което се нуждаем днес в нашата политика, е доверие и уважение между всички партньори тук, а не господство и със сигурност не принуда. Това не работи в нашия свят.“ Катализаторът за разрива в трансатлантическите отношения беше съобщението на президента на САЩ в събота, че ще наложи мита от 10 процента на осем европейски държави, защото се противопоставят на искането му за анексиране на Гренландия. Това беше само началото. В лавина от натиск той след това отмени подкрепата си за решението на британския премиер да предаде островите Чагос, където се намира важна военновъздушна база, на Мавриций; заплаши Франция с мита върху Шампан, след като Макрон отхвърли инициативата му за Съвет на мира; удари норвежкия премиер заради Нобелова награда за мир; и в крайна сметка се отказа от заплахите си както да превземе Гренландия с военна сила, така и да удари с мита страните, които му се противопоставят.
На мнозина, които наблюдаваха събитията, ето един лидер, толкова див и непредсказуем, че дори не можеше да остане верен на собствените си думи. Но това, което ужаси професионалната политическа класа в Брюксел и извън него, беше по-банално: решението на Тръмп да изтече личните текстови съобщения, които е получил директно от други световни лидери, като ги публикува на своите 11,6 милиона последователи в социалните медии.

Снимки на екрана на телефона на Тръмп разкриха как френският президент Еманюел Макрон предлага да бъде домакин на среща на Г-7 в Париж и да покани руснаците на кулоарите. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който някога нарече Тръмп „татко“, също откри публично достояние личния си текст до Тръмп, в който той похвали „невероятните“ постижения на президента, добавяйки: „Нямам търпение да те видя.“
Изтичането на лични съобщения „не е приемливо – просто не го правите“, каза един висш дипломат, както и други, пожелал анонимност, защото въпросът е чувствителен. „Това е толкова важно. След това никой не може да му се довери. Ако бяхте който и да е лидер, нямаше да му казвате нищо. А това е ключово средство за комуникация, защото е бързо и директно. Сега всичко ще преминава през слоеве бюрокрация.“

Стойността на директния контакт чрез телефонни текстови съобщения е добре позната на лидерите на Европа, които, както разкри POLITICO, дори са създали свой собствен частен групов чат, за да обсъждат как да реагират, когато Тръмп направи нещо провокативно. Такива съобщения позволяват на министри и служители на всички нива да координират решения, преди да се наложи да се направят публични изявления, каза същият висш дипломат. „Ако нямате доверие, вече не можете да работите заедно.“

Край на НАТО
Дипломати и служители сега се опасяват, че разпадането на личното доверие между европейските лидери и Тръмп може да има потенциално сериозни последици.
Вземете например НАТО. Военният съюз е в основата си обещание: че страните членки ще се подкрепят взаимно и ще се обединят в защита, ако някоя от тях бъде атакувана. След като това обещание изглежда не особено солидно, силата на НАТО да възпира атаки е силно подкопана. Ето защо премиерът на Дания Мете Фредериксен предупреди, че ако Тръмп нахлуе в суверенната датска територия Гренландия, това ще бъде краят на НАТО.

Фактът, че той заплаши да го направи, вече е поставил алианса в интензивно отделение, каза друг дипломат.

На директен въпрос дали все още може да се довери на САЩ при пристигането си на срещата на върха в Брюксел, Фредериксен отказа да каже „да“. „Работим в тясно сътрудничество със Съединените щати от много години“, отговори тя. „Но трябва да работим заедно с уважение, без да се заплашваме един друг.“ Европейските лидери сега са изправени пред две задачи: да върнат фокуса към краткосрочните приоритети за мир в Украйна и разрешаване на напрежението около Гренландия; и след това да насочат вниманието си към очертаване на стратегия за навигиране в един много различен свят. Въпросът за доверието отново е в основата и на двете. Що се отнася до Украйна, европейски лидери като Макрон, Фридрих Мерц от Германия и Киър Стармър от Великобритания прекараха безкрайни часове в опити да убедят Тръмп и екипа му, че предоставянето на американски военен елемент на Киев, който да е в основата на гаранциите за сигурност, е единственият начин да се възпре руският президент Владимир Путин от повторни атаки в бъдеще. Като се има предвид колко ненадежден е бил Тръмп като съюзник на Европа, сега официални лица частно се питат каква е истинската стойност на тези гаранции. Защо Русия би приемала сериозно думата на Америка? Защо след година-две да не я провери, за да се увери?
Светът след Давос
След това е пренареждането на цялата международна система. Имаше нещо иронично в обстановката за атаките на Тръмп срещу установения световен ред и в самоличността на онези, които се оказаха предвестници на неговия край.

Сред заснежените склонове на швейцарския курорт Давос, световният бизнес и политически елит се събира всяка година, за да лъска мрежите си, да промотира продуктите си, да се хвали с успехите си и да купонясва бурно. Свръхбогатите, а понякога и президент, обикновено пристигат с хеликоптер. Като управител на централна банка, Марк Карни беше един от класическата група на Давос и беше редовен участник: учтив, малко самодоволен и изглеждащ напълно комфортно сред заснежените върхове и дори по-възвишена клиентела.
Сега министър-председател на Канада, този мъдрец на центристко-либералната ортодоксалност, имаше шокиращо прозрение, което да сподели със своето племе: „Днес“, започна Карни тази седмица, „ще говоря за разрива в световния ред, края на една хубава история и началото на една брутална реалност, където геополитиката между великите сили не е обект на никакви ограничения.“
„Редът, основан на правила, избледнява“, заяви той, за да бъде заменен от свят на „съперничество между великите сили“, в който „силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва.“
„Старият ред не се връща. Не бива да го скърбим. Носталгията не е стратегия.“
Карни впечатли европейските чиновници, които наблюдаваха. Той дори цитира финландския президент Александър Стуб, който се радва на огромно влияние през последните месеци благодарение на връзките, които е изградил с Тръмп на игрището за голф.

В крайна сметка Карни имаше послание към това, което той нарече „средни сили“ – страни като Канада. Те биха могли, твърди той, да се оттеглят в изолация, изграждайки защитата си срещу един твърд и беззаконен свят. Или биха могли да изградят нещо „по-добро, по-силно и по-справедливо“, като работят заедно и диверсифицират съюзите си. Канада, друга цел на териториалните амбиции на Тръмп, току-що подписа важно споразумение за партньорство с Китай.
Докато се подготвяха за срещата на върха в Брюксел, европейски дипломати и служители размишляваха върху едни и същи въпроси. Един служител определи новата реалност като „света след Давос“. „Сега, когато доверието го няма, то няма да се върне“, каза друг дипломат. „Чувствам, че светът се е променил фундаментално.“
Добра криза
От председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейния екип ще зависи да измислят начини да тласнат континента към по-голяма самодостатъчност, състояние, което Макрон нарече „стратегическа автономия“, каза дипломатът. Това трябва да обхваща енергетиката, където ЕС вече е станал зависим от вноса на американски газ.
Най-спешната задача е да се преосмисли бъдеще за европейската отбрана, което не разчита на НАТО, каза дипломатът. Вече има много идеи във въздуха. Те включват Европейски съвет за сигурност, в който да членува и Великобритания, която не е член на ЕС, притежаваща ядрени оръжия. Ще са необходими спешни усилия за създаване на индустрия за дронове и за укрепване на противовъздушната отбрана.

Европейската комисия вече предложи 100 000-членна постоянна армия на ЕС, така че защо да не се създаде и елитна дивизия за специални сили? Служителите на Комисията са световни експерти в проектирането на общи стандарти за производство, което ги прави добре пригодени за задачата да интегрират разнородните оръжейни системи, използвани от страните от ЕС, каза същият дипломат.

Има обаче и риск. Някои служители се опасяват, че с отстъплението на Тръмп и очевидното много по-близо решение на кризата в Гренландия, лидерите на ЕС ще загубят фокуса и яснотата относно необходимостта от промяна, които придобиха миналата седмица. С фраза, често приписвана на Чърчил, рискът е страните от ЕС да „оставят една добра криза да се провали“.

Вътрешнополитическите съображения неизбежно ще затруднят националните правителства да отделят финансиране за споделени отбранителни проекти на ЕС. С нарастването на крайнодесния популизъм в големи регионални икономики, като Франция, Обединеното кралство и Германия, защитата на идеята за „повече Европа“ е по-трудна от всякога за хора като Макрон, Стармер и Мерц. Дори ако НАТО е в беда, продажбата на европейска армия ще бъде трудна.
Макар че тези лидери знаят, че вече не могат да се доверят на Америка на Тръмп за сигурността на Европа, много от тях нямат доверието на собствените си избиратели, за да направят това, което може да се изисква вместо това.