Сега, когато националният ни отбор по футбол не върви и феновете страдат, често въздишаме по онези големи наши футболисти, които ни носеха радост и удоволствие с изявите си на терена. Един от тях е Николай Арабов – иконата на футбола в Сливен и незаменим централен защитник в един от успешните държавния тимове на България. Този от периода 1983/1986, който изигра паметния мач в Сплит и стана първия в историята ни, излязъл от групата си на финали на световно първенство и участвал във втората фаза. Това се случва в Мексико през 1986 година, когато Арабов играе през цялото време и в четирите ни мача.
Efirbet потърси Николай Арабов, за да каже какво мисли за националния тим и сливенския футбол, за битката между Боби и Бербо и защо от години стои встрани от футбола.
Г-н Арабов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Как сте и с какво се занимавате в момента?
Благодаря и аз, че ме потърсихте. Слава богу, добре се чувствам, пенсионер съм и си живея спокойно в моя Сливен с пенсийката и любимите хора.
Спират ли Ви още хората по улицата?
За моя радост, да. Тръгна ли по главната и ходенето ми отнема доста време, тъй като през няколко метра ми казват: Майсторе, здравей. Майсторе, как си? Не мога да скрия, че ми е приятно, след като моите съграждани още помнят какво съм направил за града ни. Иначе през по-голямото време от светлата част от денонощието съм в кафенето на бай Мистан, което се държи от внука му Иво, който навремето бягаше от училище, за да ме гледа как играя. С приятели и познати, естествено, обсъждаме футбола и най-вече българския.
Защо обаче от години не работите за родния футбол?
Вижте, аз бях в Козлодуй и Лом, бях шеф на Сливен и треньор на Карнобат, но когато видях, че нещата в нашия футбол не са такива, каквито трябва да бъдат и не са на професионално ниво, сам реших да се оттегля. Все пак съм изградил име на терена и не исках да разруша авторитета си.
Какво си мислехте, докато гледахте последните четири мача на държавния тим?
Най-много се ядосах, когато Ясен Петров се оттегли. Помня го добре, той е играл срещу мен. След това беше в чужбина, натрупа опит като треньор и сега се опитваше да постигне нещо с националния, да налага млади момчета, да въведе ред и дисциплина. Според Вас той ли е виновен? Трябваше ли да си подава оставката?
Той пое своята отговорност за слабите резултати и най-вече позорната загуба от Грузия у дома.
Но истината е съвсем друга. Неудобно ми е да кажа, че в България нямаме футболисти, но е факт. Така че вината е на играчите, не на селекционера. Имаме само трима-четирима от европейска класа – Кирил Десподов, Антон Недялков, за който разбрах, че има и мъжки характер, Тодор Неделев и Георги Миланов.
Като бивш защитник, какво бихте казали за отбраната на България?
Какво да кажа, виждам защитници, които не могат да си подадат два-три паса и да изнасят топката. Те трябва да бъдат също и лидери, да внимават, да дебнат. Защото от защитата започва атаката. Аз бях такъв лидер. Изнасях топката, включвах се при корнери и вкарвах голове.
Ако зависеше от Вас, на кой бихте поверили националния – на Белия, Херо или друг специалист?
Белия постигна успехи с провинциални отбори, но Херо си е Херо. Запазена марка. Беше в Сливен като войник и го учех какво да прави и как да играе като стопер. След това млад спря с футбола заради контузия, но после се превърна в голям и доказан треньор. С уменията и опита си той ще е полезен на държавния тим, независимо на какъв пост.
Какво очаквате от новото първенство и възможно ли е най-после да бъде прекъсната шампионската хегемония на Лудогорец?
Надявам се Левски и ЦСКА да окажат по-сериозна съпротива на разградчани. Да има повече мачове под напрежение и интригата за титлата да се запази до последно, тъй като не приемам, че един отбор само с трима българи в състава може да е редовно първи.
Значи и Вие сте против това в нашите тимове да играят повече чужденци?
Разбира се. Не е нормално това, което става. Имам чувството, че не гледам България, а Африка. БФС трява да се намеси и да ограничи бройката на легионерите. Например в един отбор да играят едновременно най-много петима чужденци. Като искат да вземат 10-15, но на терена да са пет.
Казахте, че Ясен Петров налагал таланти в националния. Виждате ли такива у нас или само се говори, че трябва да се дава път на младите?
Аз гледам редовно всички мачове по телевизията, гледах и тези на юношите ни и на младежите. Ние таланти имаме, но е важно да се работи правилно с тях, не само, когато се изграждат като играчи, а когато преминават от юноши в мъже. Трябва да имаме търпение и доверие към младите, и те да получават шанс за изява. Затова Ви казах, че е задължително да се приеме правило за ограничаване на чужденците, за да не унищожаваме сами перспективните си играчи. Идват тук чужденци от втора и трета дивизия, и играят във водещите ни отбори. На какво отгоре и с какво те са по-добри от българските играчи?
Вашето мнение за битката, която Димитър Бербатов води с Борислав Михайлов за шеф на БФС?
Боби ми е приятел и с него съм играл в много срещи на националния отбор. Бащата на Бербатов също ми е приятел. С него сме били съперници на терена. Неприятно ми е, че ругаят Боби, който е направил много за нашия футбол. Моето желание е сам да се оттегли, защото не заслужава да го изгонят. Нека да бъде джентълмен и даде шанс на друг наш успял футболист Бербатов да управлява. Да видим какви нови идеи може да внесе той и какво по-различно би направил.
Г-н Арабов, защо футболът в Сливен изчезна от картата на България?
Имам мнение по въпроса, но предпочитам да го запазя за себе си. Нито искам някого да нападам, нито да обвинявам. Ето, вече отново имаме отбор в третия ешелон, но на Сливен не му отива да играе със селски отбори.
Евентуално завръщане на Сливен в професионалния футбол би било прекрасен подарък за юбилея Ви догодина?
Наистина мечтая за това, тъй като мястото на Сливен не е при аматьорите. Пожелавам успех на Лечков и дано за моя 70-и рожден ден да гледам Сливен във Втора професионална лига. След това пътят ще продължи да е само един – нагоре към елита.
