Николай Бареков е популярен журналист, бизнесмен, бивш радио и тв водещ и народен представител. През 2013 г. се включва в политиката, като става председател на поли-тическа партия „България без цензура“ факт който определя като „най-голямата грешка в живота си“. След това става евродепутат и заминава в Брюксел. Бил е член на Европейския комитет и на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент. Пловдивчанинът е
баща на цели 5 деца. Роден е на 16 октомври 1972 г. в Пловдив.
След като репортер на „Уикенд“ го потърси за интервю, той с почуда узна, че не е в никаков черен списьк на нежелани гости в медиите.
„Ама вие сериозно ли?! Мислех, че е забранено да се говори с мен и да бъда интервюиран“, казва Бареков.
– С какви чувства посрещнахте
тазгодишния си рожден ден? Притеснява ли ви нещо?
– Не, няма какво да ме притеснява. Отдаден съм на работата си, на политическата кампания покрай изборите. Вие виждате, а и всички останали, че бях изключително активен в интернет. До телевизиите не ме допускат, аз съм в черния списък. През последните години се срещам с различни хора, разговаряме на актуални теми. Единствената разлика е, че взех по-малко да приказвам, а повече да слушам. Като цяло съм позитивно настроен човек и вярвам в доброто. Пожелах си да бъда здрав, не само аз – цялото ми семейство, и да бъда полезен на хората, особено на тези, които продължават да са до мен, както и на тези, които ми се довериха за политическата надпревара.
– С какво се занимавате, освен с лайфове?
– Занимавам се с журналистика, макар че тя остана сякаш на заден план. Освен това приех поканата на д-р Ахмед Доган да подкрепям партията и идеите му.
– Много хора се питат с какво се издържа Николай Бареков, който от години не е в телевизионния ефир, няма го в Европарламента, в българския парламент…
– И слава богу, че не съм в ефир! Аз имам бизнес, свързан с електрони медии. Имам сайт, който през последните месеци преживя проблеми заради рекламните договори и политическата обстановка в страната. Това е дълга история, която може би някой ден ще разкажа, защото трябва да се знае, как наистина се издържа една медия в България. Има и нещо друго – независимите сайтове в интернет вече се броят на пръстите на едната ръка.
– Каква беше изминалата година за вас 8 личен и професионален план по десетобалната система?
– Да кажем 9. Благодарен съм на месеците от миналогодишния ми рожден ден до този, защото преосмислих доста неща от живота. Най-вече успях да преброя приятелите си и да видя враговете си. Оказа се, че най-жестоките врагове, най-мразещите ме са били най-близко до мен, което може би е било за добро.
Как сьм ги държал близко до себе си с години, наистина не зная. Хубавото е, че ми „светна“ навреме. В журналистиката продьлжавам да имам приятели, които се оказаха верни. В политиката няма приятелства, там царуват интересите. Научих, че няма как човек да има приятелство с политик. Винаги съм се старал да стоя малко настрани от тези, които са вьв властта. Те имат собствен свят!
Най-голямата новина при мен е, че с единия крак стъпих в политиката. Това не го бях планирал. Не ми беше детска мечта. За мен беше огромна изненада, че ме поканиха, че изобщо приех. Но може би е трябвало в да стане, може би е логичен развой на нещата. Моята цел в политиката не е да се докопвам до властта и да участвам в управлението на държавата. Напротив, моята мисия е да осветлявам това, което се случва – колкото мога и колкото ми е по силите, без да обещавам каквото и да било.
– Оправдаха ли изборните резултати вашите очаквания?
– Очаквания в личен план нямам и не съм имал. Тези избори сами по себе си носят голяма промяна, защото ще отвратят българския народ. За първи път се видя как се купуват, продават гласове, колко струват те, къде се плаща, кой ги плаща, защо ги плаща. Българите ще си дадат сметка, че ситуацията вече е отвратителна и не може да я караме така. Трябва си промяна! И тук топката е в ръцете на българския народ, няма какво да обвиняваме политиците.
То е ясно, че не направим ли нещо, всичко ще се купува и продава. Очертава се интересен парламент. Ще може да се видят истинските лица на партиите, техните лидери, позициите им.
В едно съм убеден – ще има избори отново през 2025-та година. Тогава хората да излязат и да гласуват. На мен лично ми омръзна от граждани, които се оплакват, че купеният вот решава всичко, че от тях нищо не зависи. Такива типове остават вкъщи на дивана.
Хубаво, да си стоят там, но да не мрънкат после, да гледат „Биг Брадър“, да ходят за гъби…
– Вълнувате ли се от новия сезон на „Биг Брадър“, от участниците в него? Казват, че те са представителна извадка на обществото, сиреч на гласоподавателите…
– Не, това предаване изобщо не ме вълнува, защо да го гледам?! Едва ли знаете, че аз не гледам Нова телевизия от години. Смятам, че телевизиите като цяло опростачиха населението.
В новините толкова много се лъже, че нормален човек не би седнал да си губи времето с тях.
– Какво бихте отговорили на онези, които казват, че скачате от партия на партия, че сте скъсали ластика, сиреч понамалели са парите, та често сменяте господарите си?
– Това е огромна лъжа. За първи пьт чувам, че някой говори така за мен! От коя партия в коя съм скочил, извинявайте?! Моята партия е една и се казва „България без цензура”. Къде се коментират тези неща?!
– На много места – че сте били с Бойко Борисов, минали сте през Пеевски и сте стигнали до Доган!
– Няма такова нещо. Бойко Борисов никога не ми е бил господар, Делян Пеевски също. Аз пак ви казвам – приятелство с политици нямам. Помогнах на Доган, защото с него постъпиха несправедливо. Зная всичко за отношенията им… Ходил съм само ведньж в сараите в квартал „Бояна“. Беше през 2015 г. и Доган ме покани да се присъединя към неговото либерално семейство в Европейския парламент. Тогава му отказах!
– Видяхте ли прословутите златни стаи?
– Не, не съм виждал златни стаи, нито златни кюлчета. Това са митове.
– В личен план как се развиват нещата – жената, децата?
– Аз имам пет деца, което означава, че зная колко трудно е да отглеждаш подрастващи в България при условията в страната ни. Изключително трудно е. Старая се да ги възпитавам да бъдат добри хора. Най-големият ми син следва „Дипломация“ в чужбина по международни програми. Говори седем-осем езика. Надявам се, че един ден ще се върне в България. Другите деца учат – две са в училището, две са в детската градина. Съпругата ми се занимава с децата, но има и свой малък бизнес. Забранила ми е да говоря за нея пред медите и смятам да уважа това нейно желание.
– Кой е бил най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавите моменти категорично са ражданията на децата ми. Така е за всеки баща, за всяка майка. Най-трудно ми беше преди десетина години, когато бях сатанизиран от политици. Пак ще кажа, благодарен съм на изминалата година, защото даде отговори на всички въпроси, които търся.
– Как гледате на световните конспирации, пандемиите, войните?
– Вярвам в Доналд Тръмп и съм почти сигурен, че историята с ковида си беше вид конспирация на либералното, на глобалното общество. Видя се, че светът може да бъде затворен сравнително лесно, уж в името на неговото добро. Управляващите у нас тогава показаха, че се страхуват от този вирус. Поради тази причина затвориха пътища, паркове. Такива КПП-та нямаше никъде другаде в Европа. Надявам се, че Доналд Тръмп ще спечели изборите в Щатите и ще сложи край на войната в Украйна. Докато там кънтят оръжията, ние тук ще бъдем жертви на тези, които се правят на евроатлантици.
– Правят се на евроатлантици?
– Да, правят се. Правилно го казах. Те са най-големите пиари на Путин и на Кремълския режим. В България една а голяма част от населението се превърна от евроатлантическо в русофилско за 2-3 години, като видя лицата на евроатлантиците по телевизията.
– Мечтаете ли?
– Мечтая за нормална държава и да не се занимавам с политика. Аз се върнах в нея, но се надявам да е за много кратко.
