Жалко за тази България, която имаше такъв културен министър, жалко за претенциозния град Пловдив с такъв кмет – враг на творците.
В живота всичко се връща. Депутатите на ГЕРБ, Атака и Сините бутнаха спорния закон за културното наследство. Само преди няколко месеца бившата министърка на културата Нина Чилова, която не правеше разлика между художник и композитор, успя да си отмъсти, задето не я уважават достатъчно, и пробута цял закон против колекционерите.
Колекционерите не си оставиха коня в реката и организираха яростен отпор на твърде съмнителния от правна гледна точка закон. Сега новата власт с един замах върна статуквото и колекциите могат да се докажат с всякакъв документ за произход, а не само с официален.
Друг е въпросът какво точно значи „официален“ документ и кой издава официално документ за нещо, което е лежало под земята, а после може да е минало през хиляди незнайни ръце в продължение на десетки години. Не обаче законът е важен сам по себе си, а принципът, по който се пишат законите у нас и се назначават министрите.
Законът на Чилова е жалък пример за това, че у нас законите се пишат за един човек или против него. За това се раждат подобни творчески недомислици, заради които народът мрази политиците си. Как един човек без особено богата обща култура може да стане културен министър? Та Нина Чилова бъркаше Панчо Владигеров със Златьо Бояджиев! Липсваха й елементарни познания за националното ни изкуство, които се получават във втори-трети клас. Може ли въобще такъв малограмотен човек да бъде стожер на нашите безценни културни паметници. За съжаление, изборът на Чилова беше избор царски и само в чипа на неразбираемия за нацията Симеон Сакскобургготски са кодирани мотивите за този тъй странен избор. Сигурно величеството много мрази българите и просто е искал да ни се подиграе, че заслужаваме да ни направи и една магарица министърка.
Другият пишман културтрегер на деня е пловдивският кмет Славчо Атанасов. Славчо се изпъчи гордо и забрани на художника Давид Черни да се появява в общинската собственост из града. Художници от цял свят емнаха кмета и го призоваха да не се занимава с изкуство, което не разбира, за да не изпадне до ролята на обикновен съветски цензор от брежневските времена. Войводата веднага се стресна да не му падне рейтинга сред интелигенцията и написа едно отворено писмо, с което увери творците, че само ги провокирал и щял да подари на Черни българското знаме и едно руло тоалетна хартия. Да си ги галел в ръцете. Защо, бе, Славчо! Какъв символ влагаш в рулото, че го правим много мекичко у нас ли? Да не би да слагаш знак за равенство между трикольора и задника. Резилът за цензора под тепетата стана пълен, когато реши да не дава назад пред тия с четките и изпрати полиция да пази галериите от изуството на модернистите. Сигурно и Салвадор Дали подскача в гроба от абсурдната обида за модернизма. Подобен културен скандал трябва да влезе в световната история, защото такива крещящи прояви на простотията и нецивилизоваността трябва да се помнят от бъдните поколения.
И всичко това за един гол рейтинг и за една гола женска чест! Боже, пази ни от такива управници, те наистина могат да завлекат нацията ни в гроба.
