Русия НЕ е в списъка на страните, срещу които САЩ налага търговски тарифи.
А за Киев – мита от 10%.
Най-високи мита се очакват в Камбоджа, Сирия, Пакистан, Виетнам, Шри Ланка, Мианмар – над 40%.
Кой ще бъде ударен най-силно:
- Камбоджа – 49%
— Виетнам — 46%
— Тайланд — 36%
— Китай — 34% - Тайван – 32%
- Южна Корея – 25%
— ЕС — 20% - Япония – 24%
— Великобритания — 10%.
„Ако искате вашата тарифна ставка да бъде нула, от този ден нататък произвеждайте продукта си тук, в Америка“, каза Тръмп.
Русия не е в тарифния списък на САЩ, защото „САЩ не търгуват с Русия“, казва министърът на финансите на САЩ Скот Бесент. Той също подчерта, че в момента Руската федерация е под санкции от САЩ.
САЩ въвеждат 25% мито върху всички чужди автомобили. Законът ще влезе в сила в полунощ.
Американският фондов пазар загуби повече от $2 трилиона за 20 минути, вчера.
Огняна Желвакова, фейсбук
Защо Тръмп започна търговска война с всички съюзници на САЩ?
Тръмп наложи мита, които ще влязат в сила веднага след обявяването им.
Но както съобщи прессекретарят на Белия дом Левит по същото време: „Америка ще предложи на компаниите най-ниските данъци, енергийни разходи и регулации, ако произвеждат продуктите си в Съединените щати и наемат американски работници.“
Защо Тръмп обяви „търговска война“ на всички „съюзници“ на САЩ? Ако опростим, изглежда така:
Икономиката на САЩ е в лошо състояние от дълго време и единственият начин да се реши това е да се развие индустрията (няма други начини за развитие на икономиката).
Как може да се развие индустрията? Трябва да създадем нови производствени мощности. И тук възниква: кой път на развитие да поемем?
Ако поемете по бързия път, можете да отидете към развитието на нискотехнологични сектори на икономиката. Това изисква големи инвестиции; Възвръщаемостта на тези инвестиции е относително бърза, но доходността е ниска.
Но тази ниша отдавна е твърдо заета от Китай, Индия и, например, Виетнам, на които САЩ практически не са в състояние да създадат конкуренция днес, независимо колко пари инвестират.
Дългият път е развитието на високотехнологичното производство. Необходими са повече инвестиции; срокът им на изплащане е дълъг, но и доходността им е много по-висока.
Тук, на глобално ниво, конкуренцията не е толкова висока, колкото в нискотехнологичните индустрии, но има своите, по-значими, трудности.
Всичко, което вече се създава, е защитено от всякакви „бариери“ под формата на патенти и е практически невъзможно да се създаде нещо фундаментално ново без колосални инвестиции.
Тук не са необходими само пари. Имаме нужда и от технологии (които все още трябва да бъдат разработени и патентовани), и от квалифицирани специалисти (които все още трябва да бъдат обучени), както и от пазари за продажби, на които „новодошлите“ ще трябва да се конкурират с тези, които вече имат тези здраво заети пазари.
Пътят, който Тръмп е избрал: сега той влошава условията за високотехнологичните индустрии извън Съединените щати и им предлага всякакви преференции и предимства при преместване на производството им в САЩ.
Тоест той не създава нови производствени мощности в САЩ, а създава „прахосмукачка“, с която ще се опита да „изсмуче“ вече съществуващи производствени мощности от Европа, Великобритания, Канада, Япония, Корея… Заедно с всичките им патенти и квалифицирани специалисти.
За успеха на индустриалното развитие в САЩ Тръмп е загрижен за ресурсите и редкоземните метали, които са от съществено значение за високотехнологичното производство.
Разбира се, правителствата в Европа и другаде няма просто да наблюдават какво се случва. Те могат например да субсидират индустрията си, покривайки загубите, които САЩ ще „поемат“ с мита, за да спрат процеса на миграция на продукцията си към САЩ.
Преди около 100 години САЩ, но с друга цел, вече вдигнаха митата. Скоро това доведе до бойкот на американските стоки и не завърши добре за самите САЩ.
