Следизборен пост за Великобритания
(на снимката битата карта Риши Сунак чака да му дойде реда в студиото Шоуто на британската Гала ден – два преди изборния погром)
- Очакваният разгром на Консерваторите се състоя – в новия парламент ще бъдат с 1/3 от предишния си брой депутати. Все пак далеч сме от „0 seats“ с 121 места, резултатите щяха да са напълно трагични за торите, ако бяха паднали поне под 100.
- Въпреки разминалата се пълна трагедия, процентът на гласувалите за Консерваторите е 24%, т.е. под историческия санитарен минимум за мажоритарната система от 28-30%. С други думи още едни (или два) избора с подобни резултати биха довели до разпад на партията – както става с Либералната партия през 20-те години на миналия век.
- Фараж с историческо постижения – изглежда скромен само с четирима депутати, но пробивът на торите отдясно е нещо, което беше недостижимо последните 15 години. Reform UK взима 14% от вота, но само 1% от местата в Уесминстър заради географската логика на мажоритарния вот.
- Торите губят цели 250 места, като в 166 от тях партията на национал-консерваторите, начело с Фараж, има повече гласове. Т.е. г-н Брекзит е струвал десетки депутати на Консерваторите. Съответно основен път за бъдещето на най-старата партия в света е търсене на коалиция с Фараж или пък отцепване на едно крило, което да стане част от Reform UK.
- От торите живо месо късат и LibDems, особено в южните богаташки региони, които също са традиционна консервативна територия. Говорим за „жените от предградията“, които като цяло са съгласни с вижданията на Сунак и сие, но са отвратени от общото слабо представяне на Консерваторите. Те имат по-малко проценти от Фараж, но значително повече места заради географската концентрация.
- Лейбър печелят, изпълнявайки ролята на „единствената алтернатива след 14 години провали“, но и те имат проблеми. Например губят мюсюлманския и крайно-ляв вот – на редица места виждаме независими депутати с такъв профил, включтелно и предния председател на Лейбър – Джереми Корбин.
Ще видим резултатите от днес във Франция, но едно е ясно – вече сме в окото на бурята на политическото пренареждане. Когато утихне, след няколко години, ще имаме напълно нов ред.
Стоян Панчев, фейсбук
Дано новите европейски политици си припомнят , че още един европейски народ иска свобода и териториална цялост . Това е република Кипър . На 20 юли 2024 г. се навършват 50 години от турската окупация на 50 % от територията на независим Кипър тогава , включително и половината от столицата Никозия .Президент беше архиепископ Макариус . Официалната версия на Анкара за инвазията беше , че кипърците с майчин език -турски / 25 % от населението / имали нарушени граждански права . Време е европейските / и не само те / политици да започнат да работят интензивно за мирно решаване на двата проблема – изтегляне както на руската армия от Украйна , така и на турската армия от Кипър . Двата народа жадуват за свобода и териториална цялост . ……. Никой не е забравен , нищо не забравено …..
През юли 1974 г. българската телевизия /И. Гарелов ,Т. Томов / не спираше да показва репортажи от Кипър . Тогава Гърция и Турция щяха да започнат война помежду си , заради инвазията , а и двете бяха и сега са членки на н.а.т.о . …