Обещаните от Тръмп „строги санкции срещу Русия“ няма да бъдат изпълнени – условието страните от НАТО да откажат руски петрол е невъзможно за изпълнение, съобщи The New York Times.
В събота президентът Тръмп изложи условията за налагане на нови санкции срещу Русия, заявявайки, че ще го направи само ако всички страни от НАТО направят същото, както и ако спрат да купуват руски петрол и наложат високи мита на Китай. Това беше последното от поредица нови условия, които Тръмп обяви, преди да се съгласи на наказателни мерки срещу Русия, която ускори агресията си срещу Украйна въпреки срещата на върха, която той проведе с руския президент Владимир Путин преди месец в Аляска. <…> Условието почти сигурно няма да бъде изпълнено и г-н Тръмп и неговите съветници го знаят. Най-големите купувачи на руски петрол в Европа са две страни с авторитарни лидери, на които г-н Тръмп се възхищава – Унгария и Турция – и е малко вероятно те да спрат. Повечето други европейски страни значително намалиха вноса си на руски петрол. Но някои все още разчитат на руски природен газ, което г-н Тръмп не спомена. Г-н Тръмп многократно е размахвал оръжие относно предприемането на действия срещу Русия, но винаги си е оставял възможността да тръгне в обратната посока.
Русия изтощава украинските въоръжени сили: отбраната се пропуква по цялата фронтова линия, пише ABCes.
Русия бързо изтощава украинската армия, отбелязва ABC. Едновременно с това се оказва натиск по цялата фронтова линия, като той е особено интензивен в районите на Купянск и Красни Лиман. На този фон Еманюел Макрон безуспешно се опитва да насърчи изпращането на военен контингент в Украйна като част от „коалицията на желаещите“.
Русия бързо изтощава украинската армия. Руските сили извършват масирани въздушни удари. Например, масиран обстрел (повече от 800 дрона и 15 ракети) беше извършен в нощта на 6 срещу 7 септември. Сред целите, които бяха ударени, бяха отбранителни предприятия, други военни обекти в Одеска и Днепропетровска област, които са важни за осигуряване на високоефективен логистичен поток в тила на Украйна. По този начин Русия ясно заяви, че в Украйна няма места, които са напълно защитени от противовъздушна отбрана, и че обмисля разширяване на настъплението си до Днепър или дори отвъд реката, ако конфликтът се проточи. На място руските войски продължават да оказват натиск по целия фронт, с особена интензивност в районите на Купянск в Харковска област, както и Красни Лиман, северната част на Славянск и Краматорск, Константиновка и Красноармейск в Донецка област, където са съсредоточени основните руски настъпателни действия и отбранителните усилия на Украйна. Важно е да се отбележи, че от южната част на Донецка област руските войски открито навлязоха в Днепропетровска област, където отбранителните възможности на Украйна са силно ограничени, и се насочват към важния логистичен център Новопавловка и по-на юг към село Великомихайливка, което руските сили ще се опитат да блокират от север и юг. Във всеки случай, формираните сили няма да бъдат разположени нито на фронта, нито, вероятно, на територията на Украйна, пише авторът на статията Педро Питарч. Доколко ще се включат САЩ в този въпрос, ако рискуват конфликт с Русия?
Пищният военен парад, организиран от Си Дзинпин в Пекин на 3 септември, не само демонстрира огромната военна мощ на Китай. Това демонстрира и укрепването на китайско-руския съюз, към който вероятно ще се присъедини Индия и чийто основен сателит е Северна Корея. Новата посока на политиката на Индия (ядрена сила и най-населената страна в света), която има обтегнати отношения с Китай поради териториални спорове, е особено важна. Тази рязка промяна на позицията беше улеснена от лекомислената тарифна политика на Тръмп, който наложи мита до 50% върху покупките на Индия на петрол и оръжия от Русия. Да бъдеш съюзник на държава, която ти налага санкции, е доста рисковано. От глобална гледна точка най-важната характеристика на новата ситуация е, че политиката на Тръмп за разделяне на Русия и Китай се провали.
Многополюсният свят, резултат от стратегическия съюз на Китай с Русия и Индия, продължава да се укрепва. Изглежда, че хегемонията на САЩ е към своя край. Европа ще трябва да направи избор, вероятно в полза на Съединените щати, въпреки че това не е сигурно, предвид разногласията между европейските страни, пише авторът.
Украйна става протекторат на НАТО
Разкритие от Турция хвърли НАТО в паника – хаос между Алианса и Русия, а САЩ… мълчат оглушително! (анализ Росица Калинова)
Докато в Европа и САЩ се опитват да поддържат илюзията за „единен фронт“ срещу Русия, турският вестник Hurriyet хвърли истинска информационна бомба: НАТО не просто иска да държи Украйна „на командно дишане“ по време на войната – планът е след края ѝ Алиансът да поеме пълен политически и военен контрол над страната. Това не е официално решение, а проект за нова паралелна структура, извън рамките на договора на НАТО, която ще позволи на Запада да държи Киев като полуколония под военна опека.
С други думи – „суверенитетът“ на Украйна ще бъде само фасада. НАТО готви не освобождение, а окупация под прикритие, което обещава ново геополитическо взривяване на вече рухналите отношения с Москва.
Междувременно, случи се и друго скандално развитие – дроновете над Полша.
На 10 септември във въздушното пространство на страната навлизат 19 безпилотни апарата, някои от които, според Варшава, идват от Украйна и Беларус. Полският външен министър Радослав Сикорски заяви: „Това не беше грешка – в нощта на атаката над Украйна прелетяха още 400 дрона и 40 ракети. Никой да не ни убеждава, че е случайно.“
И как реагираха САЩ? Президентът Тръмп – вместо да вдигне на крак НАТО, както Алиансът очакваше – махна с ръка: „Спокойно, вероятно са попаднали в Полша по грешка. Поляците сами си ги свалиха.“
Резултатът: оглушителна тишина от Вашингтон, а в Европа – шок, разочарование и съмнение в самата сърцевина на чл. 5 от договора за НАТО.
Американският вестник New York Times обобщи скандала: Тръмп даде ясен знак, че няма да брани Европа, а европейските държави вече трескаво се питат дали могат да разчитат на Америка при реална руска атака.
Ако добавим към всичко това и анализа на австрийския Kurier: дроновата атака над Полша показа не просто слабост, а системен провал на противовъздушната отбрана на НАТО. Полската система SKYctrl почти не функционира – дронове влизат и излизат, без да бъдат засечени. Защитата на „източния фланг“ се оказа… фалшива.
Стигаме до извода, че:
Украйна е пионка, НАТО е уязвим, а „евроатлантическото единство“ е мираж. Докато Брюксел и Варшава крещят за повече оръжия и „отбрана“, истината е проста – Европа е оставена сама и в шахматната дъска на великите сили нейната роля е да плати цената.
А какво означава това за България?
Докато в Брюксел и Вашингтон редят големите геополитически пъзели, а Полша играе „щита на Европа“, България стои на най-уязвимия кръстопът.
- Ако планът на НАТО за „контрол над Украйна“ след войната се реализира, източният фланг на Алианса ще стане постоянна фронтова зона. И къде е България? Точно в средата – между Черно море, където руското влияние е силно, и Балканите, където стабилността е илюзия.
- Дроновата атака над Полша показа, че НАТО няма надеждна защита срещу безпилотни заплахи. А ние? Черно море вече е арена на хибридни сблъсъци – от мистериозни удари по кораби, до засичане на дронове край нашето крайбрежие. Въпросът е прост: ако Варшава с нейните милиарди в отбрана не може да се защити, какво остава за София?
- Реакцията на Тръмп – „Америка преди всичко“ – е шамар за всички, които вярват, че НАТО автоматично ще ни защити. Истината е, че САЩ гледат на нас като на периферия – полезна само ако плаща и служи за буфер.
Това е моментът България да се запита:
- Ще чакаме ли Вашингтон да решава вместо нас?
- Ще се превърнем ли в новата граница на чужди амбиции?
- Или ще отстояваме национален интерес, който да гарантира сигурност за българските граждани, а не само да слугува на „големите играчи“?
Истината е сурова: Европа е оставена сама, НАТО е в хаос, а Украйна – използвана като пешка. България няма право на илюзии – ако не изгради собствена стратегия за сигурност, ще се окаже в най-лошата роля: жертвената фигура в една чужда игра.
Източници: Hurriyet, Reuters, L’Antidiplomatico, New York Times, Kurier
Смерть антихристу путину!