Тръмп за пореден път реши да впечатли китайския президент Си Дзинпин с въздушно шоу.
Този път ескадрила изтребители, водена от стратегически бомбардировач B-2, прелетя над главите на лидерите на САЩ и Китай.
„Панда дипломация“ влезе в действие – китайският президент Си Дзинпин продължава китайска традиция. Той обяви, че Китай ще дари две панди на зоопарка в Атланта.
„Гигантската панда винаги е била посланик на приятелството между китайския и американския народ. И имам добри новини: след няколко дни две панди – Пинг Пинг и Фушуан – ще пристигнат в новия си дом в зоопарка в Атланта и ще се срещнат с американци.“
Традицията на съвременната китайска „панда дипломация“ съществува от 50-те години на миналия век.
Като част от тази дипломация, Китай прехвърля първите си панди в Съветския съюз в края на 50-те години на миналия век. През 2019 г. традицията продължава: Руи и Дингдин пристигат от Китай в Московския зоопарк, където през 2023 г. се ражда Катюша, първата гигантска панда, родена в Русия.
Китайският президент Си Дзинпин призова за предотвратяване на конфликти и конфронтации между Съединените щати и Китай.
„Китай и Съединените щати трябва твърдо да се придържат към принципа за избягване на конфликти и конфронтации помежду си. Със сигурност можем да намерим правилния път, който ще позволи на две велики сили да съжителстват мирно на тази планета, която и двамата наричаме свой дом.
Военните сили на нашите две страни трябва да поддържат редовен диалог и да подобрят комуникацията и механизмите за предотвратяване на кризи.“
NYT: В Белия дом на Тръмп китайският диктатор е добре дошъл! Американските медии – не толкова!
Автор Питър Бейкър, NYT
Сблъсъкът заради частичната забрана за достъп на медиите, наложена от президента Тръмп, се разигра точно когато той посрещаше президента Си Дзинпин – чието правителство е сочено за едно от най-репресивните в света, гърми Ню Йорк Таймс.
На входа на Белия дом тълпа от китайски журналисти биваше допускана в комплекса на президентската резиденция, за да отразят посещението на президента Си Дзинпин. Същевременно на улицата на няколко американски журналисти беше отказан достъп до Белия дом по нареждане на президента Тръмп.
Сцената на „Пенсилвания авеню“ в четвъртък сутринта олицетворяваше една сюрреалистична седмица от живота във Вашингтон. Президентът на САЩ забрани достъпа на американски репортери, тъй като ги определи като заплаха за националната сигурност, докато същевременно приветстваше китайски репортери, подчинени на комунистическата диктатура в Пекин.
Става въпрос за същия президент, който излъчва платени от държавата телевизионни реклами, обещаващи да попречат на САЩ да станат социалистическа или комунистическа страна, а в същата седмица проведе приятелска среща с кмета на Ню Йорк – демократичен социалист – и разстла буквално червен килим за комунистическия президент на Китай. Същият президент, който води икономическа война срещу министър-председателя на Канада, но кани президента на Русия да посети голф клуба му във Флорида.
В епичния сблъсък между демокрацията и автокрацията г-н Тръмп отдавна създава впечатлението, че може би се намира от другата страна. Рядко обаче това е ставало толкова очевидно, колкото през тази седмица, когато той наказва медиите, че са твърде „негативни“ към него, докато същевременно демонстрира близост с г-н Си и руския президент Владимир В. Путин – двама от водещите световни авторитарни лидери, чиито правителства брутално потискат свободата на словото.
Пристигането на г-н Си в Белия дом беше отбелязано с пищност и тържественост, които не бяха отразени от американските телевизионни мрежи; те продължаваха да бойкотират пресгрупата на Белия дом, докато екипът на Тръмп не поеме писмен ангажимент отново да допусне камерите на CNN до ротацията за отразяване на събитията. Репортери от CNN, MS NOW и Politico, на които първоначално в четвъртък сутринта бе отказан достъп до Белия дом въпреки съдебното разпореждане, бяха допуснати по-късно през деня; въпреки това, до късния следобед екипът на г-н Тръмп все още не бе върнал CNN в журналистическия екип („пул“), който ежедневно осигурява кадри на президента.
Докато г-н Тръмп негодуваше, че внимателно организираният от него ден, изпълнен с тържествени церемонии, не е бил излъчен в ефир, той се наслаждаваше на присъствието на г-н Си и го обсипваше с похвали, без да споменава въпросите за човешките права, които предишни президенти са повдигали при срещи с китайските си колеги.
„Още от първото ми избиране през 2016 г. ние с президента Си изградихме приятелство – всъщност едно наистина велико приятелство, основано на взаимно уважение и на жизненоважните интереси на нашите народи“, заяви г-н Тръмп в Голямото фоайе на Белия дом. По-късно той с удоволствие разведе своя голям приятел из новата бална зала на Белия дом, която е в процес на изграждане, и се похвали с провокативна снимка на устройство за автоматичен подпис (autopen), символизиращо неговия предшественик – бившия президент Джоузеф Р. Байдън-младши.
Г-н Тръмп се надява скоро да приеме по подобен начин и г-н Путин. Държавният секретар Марко Рубио обяви тази седмица, че г-н Тръмп е поканил някога изолирания руски лидер да присъства на годишната среща на Г-20 в Маями през декември. Това би било първото му участие в годишния форум от 2019 г. насам – периода преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Предвижда се срещата на върха да се проведе в комплекса „Тръмп Нешънъл Дорал Маями“ – мястото, където президентът се опита да организира среща на Г-7 по време на първия си мандат, но се отказа след възражения от страна на републиканците, че това изглежда като опит за лична облага (критики, каквито този път не се чуват).
Макар г-н Путин да беше изключен от Г-7 и други групировки заради анексирането на Крим през 2014 г., г-н Тръмп проявява силно желание да го върне в международната общност. През 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на г-н Путин по обвинения във военни престъпления, но г-н Тръмп пренебрегна това, като покани руския лидер в Аляска миналата година, а съвсем наскоро – в реч пред Общото събрание на ООН – заклейми съда като „зла група от хора“, докато администрацията му се опитва да ликвидира институцията.
Склонността на г-н Тръмп към деспоти, тирани и автократи озадачава лидерите на демократичните държави и дипломатите, като същевременно пренасочва американската външна политика вече близо десетилетие. Той не пести похвали за фигури като Ким Чен Ун от Северна Корея („влюбихме се един в друг“), Абдел Фатах ас-Сиси от Египет („любимият ми диктатор“), Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия („харесвам го твърде много“), Реджеп Тайип Ердоган от Турция („много добър мой приятел“) и Найиб Букеле от Ел Салвадор („страхотен президент“).
За разлика от това, той редовно влиза в конфликти с лидери на традиционни съюзници като Канада, Великобритания, Франция, Германия и Италия. Миналата година той се подигра на демократично избрания президент на Украйна Володимир Зеленски, наричайки го „диктатор без избори“, докато не изрази никакви опасения относно г-н Путин, чиито избори са доказано и масово фалшифицирани. Миналата година той нареди САЩ да гласуват заедно със Северна Корея, Беларус и Судан против резолюция на ООН, осъждаща руската инвазия в Украйна, а напоследък ухажва беларуския диктатор Александър Г. Лукашенко.
В страната г-н Тръмп редовно води битки с медиите, като заклеймява журналистите като „врагове на народа“ – фраза, използвана от Сталин, за да праща дисиденти в ГУЛАГ. Повече от всеки друг американски президент в съвременната история, г-н Тръмп води мащабна кампания срещу независимите медии чрез съдебни дела за милиарди долари, натиск върху Федералната комисия по комуникациите, призовки към репортери, отстраняване на „Асошиейтед Прес“ от пула на Белия дом и ограничения, които на практика принудиха репортерите да напуснат Пентагона. В четвъртък г-н Тръмп изглеждаше необезпокоен от противоречивите сигнали, породени от това, че приветстваше китайски държавни репортери, докато същевременно се опитваше да отстрани американски медии в рамките на ход, който сам нарече „забрана на свободната преса“. От друга страна, той видимо се дразнеше от факта, че заради все още неразрешения конфликт телевизионните мрежи бойкотираха събитието и не излъчиха тържествата за цялата страна.
В публикация в социалните мрежи по-късно същия ден г-н Тръмп похвали г-н Си, наричайки го „силно уважавания президент на Китай“, и направи комплимент на „прекрасната му съпруга, госпожа Пън“, като същевременно обвини CNN и MSNBC, че „нямат никакъв авторитет“ и разпространяват „фалшиви новини“. Доклад от журналистическия екип, придружаващ президента (т.нар. „пул“), посочва, че в един момент през деня г-н Тръмп се е пошегувал, че китайците имат „най-дружелюбния журналистически корпус“.
Това, разбира се, зависи от определението за „дружелюбен“. Китай упражнява железен контрол върху журналистическата общност и държи в затвора най-малко 111 журналисти и медийни служители според организацията „Репортери без граници“, което превръща страната в „най-големия затвор за журналисти в света“. От 180-те държави, които организацията класира според свободата на печата, Китай заема почти последното, 178-мо място, изпреварвайки единствено Северна Корея и Еритрея. (САЩ са се сринали до 64-та позиция при управлението на г-н Тръмп.)
„Тръмп не просто иска да се срещне със Си – той иска да му подражава“, написа в социалните мрежи сенатор Крис Кунс, демократ от Делауеър и високопоставен член на Комисията по външни отношения към Сената, визирайки атаките срещу медиите, политизирането на съдебната система и чистките в държавната администрация.
Дори някои републиканци, макар и да не оспорват открито решението на г-н Тръмп да ограничи достъпа на медиите, изразиха разочарование, че президентът – в стремежа си да спечели благоразположението на лидера на един от най-големите търговски партньори на Америка – е толкова склонен да ласкае и да засвидетелства почит към г-н Си, като същевременно пренебрегва фактите за държавните репресии в Китай.
