Банките препоръчват, във връзка с влизането в еврозоната, хората да депозират и обръщат парите в брой максимално рано преди датата на присъединяване.
Целта е хората плавно да минат през този процес. Това заяви Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, на конференция, организирана от АББ във връзка с подготовката за еврото. Средствата по сметките в банките ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани от лева в евро в момента, когато станем пълноправен член на еврозоната. Датата обаче все още е неясна, банките следват поставената цел това да стане на 1 януари 2025 г.
Никой нищо няма да загуби, всичко ще се прави автоматично, каза Димитрова. По думите й присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката на страната ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите и повишаване на благосъстоянието. „Ползите за гражданите и фирмите ще бъдат не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта”, посочи тя.
Димитрова даде и конкретен пример: „В момента банките държат 12% от депозитите под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което е над 16 млрд. лева. В еврозоната минималните резерви са 1%, а ЕЦБ плаща 4% лихва върху свръхрезервите. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лв., които отиват в държавата през БНБ“.
Петя Димитрова акцентира, че подготовката освен времеемка е и много скъпа – общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото – за обмяната на парите в обращение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании, ще възлезе на между 300 и 400 млн. лв.
„Ако има система в българската икономика, която вече е в еврозоната, от гледна точка на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система. Тя е модел за стабилност и растеж“, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов.
Хърватска след еврото
Цените се повишиха двойно, след като Хърватия прие еврото. Това коментира пред „Фокус“ журналистът Диана Гласнова, която живее в Хърватия и е главен редактор на излизащото в Загреб на български и харватски език списание „Родна реч“.
„Истината е тази, че една година след въвеждането на еврото, цените са горе-долу двойно по-големи. Така че аз не знам какво бих казала, за да утешавам хората, които живеят в България или не. Това е положението.
Сега особено стана голям проблем с повишаването на цените с настъпването на пролетта, което беше оправдано заради това, че идва туристическият сезон.
И сега хората повишават цените за това, че като дойдат чужденците, едва ли не да не им е много евтино, пък ние да можем да спечелим. Което е нож с две остриета, тъй като много от тези туристи, като видят какви са цените, ще предпочетат Гърция или Турция, например.
Мога само за пример – хърватите имат традиция в пиенето на кафе, което се пие поне 1 час, кафетата са пълни с хора и т.н. Едно кафе беше около 1 евро, когато още бяха хърватските куни. В момента е 1,60 евро, на места до 2 евро“, сподели Гласнова.
Тя обясни, че в началото правителството е взимало мерки и е изпращало различни контролни органи да следят ситуацията: „При обръщането на курса закръглят към по-голямата цена, примерно вместо към 2,54 да бъде 2,60. Вие ще кажете, ама това е нищо, 6 цента, 6 цента тук, 6 цента там, хората го усетиха.
Между другото, истината е следната – в момента, в който вие влезете в Еврозоната, вашата държавна банка, Народна банка или както и да се нарича, няма контрол над парите на държавата. Контрол има Брюксел и това е истината, която трябва да се знае.
Имаше много хора, които бяха против въвеждането на еврото и искаха да се проведе референдум, на което беше отговорено от Конституционния съд, че такъв референдум не може да има, тъй като Хърватия е приела всички правила на играта, които налага Брюксел, още с влизането в ЕС през 2013 година. Хърватия влезна сравнително късно, защото беше изнудвана по различни политически причини“, обърна внимание Диана Гласнова.
На въпрос как еврото се отрази на заплатите на хората и дали те също са се повишили така, както цените, тя отговори: „Зависи за кого работите. Примерно, това за което Андрей Пленкович внимаваше много и това е умен ход от негова страна, но той е стар администратор, има опит в тези неща. Той през тази 1 година първо промени коефициента на заплатите на държавните служители, след което държавните служители получиха еднократна помощ, примерно за изравняване на инфлацията, след което повиши и заплатите. Представяте си, има горе-долу около 200 и нещо хиляди държавни служители в цялата държава, това са 200 и нещо хиляди избиратели, които ще гласуват не за друг, а за Пленкович. Друг е въпросът частните фирми дали могат да следят това увеличаване на заплатите, тъй като те имат много големи давания във връзка със здравното осигуряване, във връзка с пенсионното осигуряване, и т.н. и т.н. Затова пък частните фирми са принудени да повишават цените. Тоест, ние можем в този кръг да се въртим много дълго“, отбеляза още журналистът.
Последвайте ни за новини и коментари в реално време в нашите канали на BNews Bg в Телеграм и Вайбър:
А. Телеграм: https://t.me/barekovnews /
Б. Вайбър: https://invite.viber.com/?g2=AQAJbAGSQIE9HlJSZyckD9TY9ZwufqyUDsBAtZmhC6DBwd6sGqhzV4dyvNdv4FC3