Либералният флагман “Политико” – брюкселско издание на дотация на Сорос, днес пусна платен пасквил на тема “Каскета и Тиквата”. Типичният очерк в стила на 50-те години в СССР по всичко личи е писан в офисите на Капитал под диктовката на някой убеден сталинист, може би Галя Прокопиева. После платен по тарифа и пуснат от името на някой, който е готов да си продаде името, ако има такова. Поне става ясно за всички, че Прокопиев удари с един куршум два заека във войната “Тиквата срешу Каскета”.
Коментар на Виктория Георгиева:
Относно статията в „Политико“, която днес трепетно бива споделяна предимно от хора с профил ДеБил, някъде прочетох най-точното определение за либералното издание. Цитирам по спомен:
„Политико“ днес е това за ЕС, което навремето беше „Работническо дело“ за България и „Правда“ за СССР.“
И за последния наивник е ясно, че това е материал, написан от някой роден услужлив „журналист“, а после договерен, изпратен и само подписан от въпросния Кристиан Оливър. Цялото ниво, барабар с прякорите, е на ниво Гошо Тъпото. Но цяла плеяда родни политици, популярни с не по-малко интересни прякори, не могат да му се нарадват, докато поддръжниците им а-ха да получат инфаркт, разпространявайки пасквила – „Вижте, вижте, това го пише в „Политико“ – и те мислят като нас“, жизнерадостно цвъркат въпросните, забравяйки, че са просто(и) „индианци, които си мислят, че е възможно да се подиграваш на вождовете, без това да афектира цялото племе“ (по Мартин Табаков).
Когато котката я няма, мишките пируват – факт, но рано или късно пак приключват в устата и. Кой разбрал – разбрал.