Олимпийската шампионка Боряна Калейн призна, че е преминала през трудности в кариерата, но целта й винаги е била да постигне нещо голямо.
На Игрите в Париж 2024 тя завоюва сребърно отличие с многобоя. Така тя донесе втори медал за България в историята в индивидуална надпревара при жените след среброто на Адриана Дунавска от Сеул 1988.
„На хората им е трудно да разберат, че не съм машина, аз съм човек също. Понякога самата аз изпитвам силни емоции и невинаги успявам да покажа своя максимум. Това е нещо, което само аз знам как си го преживявам. Никога не съм се отказала. Колкото пъти и да съм се проваляла, аз съм ставала и съм се опитвала отново“, каза Калейн в ексклузивен разговор с Мариян Станков-Мон Дьо по Нова телевизия.
„Аз платих много голяма цена в сълзи, в разочарования, но така открих себе си и осъзнах, че съм силен човек, който може да се справи с всичко, което поиска. Не знам дали мога да дам цена на това нещо. Моята цел винаги е била нещо по-голямо“, каза още Калейн.
Тя сподели, че е имала един момент в спортната си кариера, когато е искала да захвърли бухалките: „Преди година и половина, точно преди световната купа в София. Тогава бях в много тежък момент емоционално. Аз се докарах до него, защото спрях да вярвам в своя успех. Изпаднах в голяма и дълбока дупка“.
„Като че ли не успях да се съвзема напълно след Токио. Продължих да падам в тази дупка стъпка по стъпка. През 2022 не успях да участвам в световното първенство. Следващата година не успях да стартирам спрямо моите очаквания“, разказа тя.
„Чувствах се като най-големия провал на света“, добави тя.
„Аз съм много амбициозен човек, самокритична съм и вместо да ми помага, това започна да ме мачка“, каза още Калейн.
„След Токио имах разговор с личния ми треньор. Тя ме уверяваше, че все още има какво да дам на художествената гимнастика, че трябва да си дам малко повече време и да имам търпение към себе си. Не бях категорична, но бях много близо до това да се откажа“, сподели олимпийската вицешампионка.
„Аз показах нова светлина на художествената гимнастика – това да сме в образ, а не просто да изпълняваме дадени елементи с уред. Влагам сърце и душа във всяко съчетание“, завърши тя.
