След януарската световна премиера на „Котешка джаз симфония“ идва лятната премиера на 13 август от 21.00 в Летния театър на Варна
"Абсолютно съм отдаден и пристрастен и към джазовата и към симфоничната музика, така че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа. "Котешка джаз симфония" – хареса ми да нарека така творбата, за да бъде достатъчно ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи малка заигравка и с термина "Cat", който на джазов жаргон означава точно майстор в занаята, професионалист, достоен за уважение, истински джазмен. Като кажат за някого "О, да, той е Cat!", това е голямо признание. Оттам дойде идеята за свързване на двете неща", разказва Христо Йоцов.
"Jazz Cats Symphony" – 13 август 2021, 21.00, Опера в Летния театър
ХРИСТО ЙОЦОВ за премиерата на неговата "Jazz Cats Symphony" като един любовен Crossover между джазовата и симфоничната музика; за котките в живота и джаза; за зрителите, които макар и една трета от залата, носят енергията на всички зрители; за изкуството като духовна притовоотрова и усилията да се противопоставяме на Covid с култура.
– Варна се чувства привилегирована, че тук избирате да представите своите световни премиери – сега на "Jazz Cats Symphony", а през 2018-та тук аплодирахме и първия в света мюзикъл по "Сън в лятна нощ" от Шекспир.
– Явно не е случайно, че във Варна станаха моите премиери. Споменахте симфонията и мюзикъла, ще добавя и Концерта за барабани и Симфоничен оркестър, едно наистина специално и уникално произведение в световната музикална литература, което също изпълнихме за пръв път във Варна, с варненските филхармоници и моя голям приятел, диригента Ганчо Ганчев.
– Андрю Лойд Уебър създаде мюзикъл за котките, Вие им посвещавате нещо още по-сложно – симфония, при това джазова. Разкажете повече за котките като вдъхновение.
– Да, почитател съм на котките, жена ми казва, че и аз вече съм се превърнал в котка. Живея с котки, а когато човек с живее с котка, въобще с някакво животно, той развива нови качества в отношението си към другите, положителни качества, имам предвид.
"Котешка джаз симфония" – хареса ми да нарека така творбата, за да бъде достатъчно ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи малка заигравка и с термина "Cat", който на джазов жаргон означава точно майстор в занаята, професионалист, достоен за уважение, истински джазмен. Като кажат за някого "О, да, той е Cat!", това е голямо признание. Оттам дойде идеята за свързване на двете неща. Всъщност котешката програма върви вече пета година, издадох и два албума по темата.
– Досегашните "Котешки проекти" влизат ли в симфонията?
– Това е репертоарът на котките от предишните два албума и от предстоящия да излезе трети албум. Тази програма надградих със симфоничен оркестър в голямата форма на симфонията. Защото аз обичам и джазова и симфонична музика. Абсолютно съм отдаден и пристрастен и към джазовата и към симфоничната музика, така че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа.
– А и в изкуството на глобалния свят жанровете се преплитат…
– Разбира се, хубавата музика не може да бъде затворена в рамките на някакъв етикет, някакъв жанр. Много отдавна сме преминали границите. Тя така се и казва тази световна тенденция в изкуството – Crossover, преминаване, преливане. Crossover е въпрос на естетика и на вкус, а не на ограничаване в някакви жанрови рамки.
– Премиерата ще бъде, разбира се, с Вашия неизменен квартет.
– Да, да. Причината, поради която този квартет се появи, е испанският саксофонист Арнау Гароффе, един невероятен, завършен джазов музикант, дипломирал се в Хага, в единственото в Европа училище с профил джаз. Той ми направи силно впечатление още при първото си идване в София, където впрочем живее вече шеста година. На пианото е Любо Цанев, който живее в Бургас и остава да добавя Димитър Карамфилов – контрабасист, приятел и съратник в джазовите проекти. На диригентския пулт ще бъде Ганчо Ганчев, с който отдавна ме свързва творческо единомислие и поредица успешни проекти.
Радвам се, че отново ще имам среща с прекрасните музиканти от Варненската филхармония, с които неведнъж съм споделял хубави моменти. Огромно благодаря и респект към ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Варненската опера, което в такива трудни времена не се отказа да произвежда култура и да прави артистите и публиката щастливи.
– Сега, когато навсякъде по света театрите затварят, в България, при спазване на всички противоепидемични мерки, все още се случват живите срещи между артисти и публика. Излишна смелост или разумен подход, как го оценявате?
– Ние вероятно сме единствената страна в света, в която културни събития продължават да се провеждат, макар и в мъчителни условия, донякъде и с героизъм. Това говори за характера и волята на хората, които се занимават с културна политика.
Защото най-лесно е да се откажеш, да не правиш нищо, да си останеш у дома и да се сърдиш на целия свят. По-трудно и по-конструктивно е да не спираш и да вървиш напред, като направиш възможно най-доброто в дадените условия. Крайно време е да забележим, че България полага усилия да съхрани културата си и това й прави чест. Очаквам нашата общественост да загърби нихилизма, да прояви респект и да оцени по достойнство усилията на българските творци.
– Аз се възхищавам на варненската публика, която въпреки Covid, запълва залата до официално допустимите проценти и не само не се отказва от живото изкуство, а съпреживява още по-емоционално и по-дълбоко срещите си с него. Covid като че ли променя и нагласите ни към изкуството…
– Наистина в театъра може да идват само една трета от хората, но те носят със себе си енергията на всички зрители и това днес ни е страшно необходимо – на зрителите и на нас, артистите. Не знам колко жертви ще има този бацил, но психическите поражения ще бъдат трайни и ние трябва да не се предаваме, трябва да им се противопоставяме с култура.
– Спомням си, по време на един джаз фест някакъв чужденец каза: "Хора, вие правите тук история!" Мисля, че сегашната ситуация е подобна. Сигурен съм, че каквато и противоотрова да измислят, тя не може да се сравни с изкуството, то е духовна противоотрова в трудни житейски периоди.
– Наскоро и аз преживях подобен период и сега съм истински щастлив, че всичките ми предвидени дотук събития по юбилейния проект се осъществиха – концерта с бенда на БНР преди време, а сега и предстоящата лятна премиера на моята симфония.
Интервю на Виолета ТОНЧЕВА
Диригентът Ганчо Ганчев: Христо Йоцов е изключителен джазмен и един от най-добрите съвременни български композитори
"С Христо Йоцов сме приятели, откакто в ММФ "Варненско лято" изнесохме единствения в света Концерт за барабани и симфоничен оркестър. Оттогава не преставам да му се възхищавам. Няма нещо, което да сме замислили и да не сме осъществили.
Истинско явление в нашата музикална култура, Христо Йоцов е изключителен джазмен, оригинално съчетание на барабанист и композитор. Като композитор той притежава фина мисъл и чисто оркестрово мислене, фразата му е ясно изписана, прецизен е във всеки щрих, влага всичко от себе си в музиката и оркестърът веднага реагира. Оркестрантите харесват подобни партитури и са щастливи, когато могат да свирят негови творби, заедно с него.
С "Котешки проекти" и "Котешка джаз симфония" Христо Йоцов доказва, че няма прегради между симфоничната и джазовата форма, че класическата симфония може да звучи джазово, с кулминацията и всичко, което джазмените очакват. Вкарва и фолклорна музика, прави шаржове, въобще използва всички елементи, за да изгради многопластово симфонично звучене. Логиката на цялото е ясна, като при това има възможност за импровизации, блестящо вързани с оркестровите партии.
За мен Христо Йоцов е един от най-добрите съвременни български композитори", категоричен е диригентът Ганчо Ганчев.
ХРИСТО ЙОЦОВ е роден през 1960 г. в семейство на музиканти, Христо Йоцов завършва Софийското музикално училище (1979) и НМА "Проф. П. Владигеров" в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев (1985).
От 1982 г. свири с различни джаз групи в България и Европа. С "Акустична версия" печели двете най-престижни европейски награди за джаз – 1985 г. в Белгия и 1986 г. в Германия. В периода 1982-1989 е барабанист и аранжор на Биг-бенда на Българското радио. От 1989 г. води клас по ударни инструменти в отдел "Поп и джаз" в Музикалната академия "Панчо Владигеров", където е професор. Свирил е със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Томи Смит, Анди Скофийлд, Адам Пиерончик, Ерик Про, Стив Хамилтън, Тим Гарланд, Алексия, Реджи Уоркмън, Бени Мопин, Том Харел и др.
От 1995 г. се изявява предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти, за които създава оригинална музика – "Opium", "Seven Steps", "Jazz Ball", "Funky", "Go Fusion", "Next Step", "Jazz Cats". Има издадени над 30 албума за български и чуждестранни компании.
