2023 беше годината, през която много експерти направиха грешни прогнози за икономиката. От сбъркани предвиждания за неизбежна рецесия до грешни оценки за падащите цени и причините зад скока им преди това. Отиващата си 2023-а беше година на икономическите заблуди, заключава в обзорен материал Тобиас Бърнс за американското издание „Хил“.
Дори Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ загуби ориентир, вещаейки икономически спад в началото на годината, а сетне отмени прогнозата си през лятото.
Това колебание раздразни някои от големите имена във финансовата индустрия, сред които бе и главният изпълнителен директор на „ДжейПиМорган Чейс“ (JPMorgan Chase) Джейми Даймън, който освен че обвини УФР в предоставянето на ненадеждни насоки, нерече прогнозите на централната банка и „100 процента сбъркани“.
Следва кратък списък на най-неточните прогнози за икономиката през 2023 година:
Покачващите се лихвени процента неизбежно ще предизвикат рецесия?! Не.
Точно преди година икономистите споделяха едно общо схващане – рецесията няма да ни се размине през 2023 г. Дебатът тогава беше за дълбочината, остротата и продължителността на икономическия спад, така че да се определят и последиците за трудовия пазар и безработицата.
Подобна неправдива прогноза се основаваше на допускането, че покачващите се лихвени процента ще забавят пряко икономическата активност, ще потопят пазарите и ще доведат до масови уволнения.
Но програмата на УФР по затягане на паричната политика не предизвика нито масова безработица, нито срив на пазара на акции. Напротив, брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с 4,9 процента в месеците от юли до септември.
Най-голямата загуба на индекса Дау Джоунс спрямо нивото му към ноември 2022 г. беше отчетена през март тази година – 7 процента. Оттогава насам нивото на индикатора нарасна с 9,5 на сто над мартенските показания, за да отчете няколко нови рекорда през декември, а безработицата си стои все така под 4 процента.
Безработицата трябва да се повиши, за да може инфлацията да се понижи. Не!
Икономистите от край време обвързват инфлацията с безработицата, защото разходите по заетостта са сред водещите разходни пера на компаниите. Компенсацията за заетостта беше около 58 процента от реалните цени към третото тримесечие на годината, производствените разходи – почти 26 процента, а печалбите бяха близо 16 процента.
Много икономисти вярваха, че за да пресекат растящите цени, от УФР трябва да обложат трудовите приходи на служителите с по-високи лихви. Едва тогава потреблението и прегряващите цени биха се охладили. Или поне такава беше логиката зад традиционното схващане.
Но 2023 премахна връзката на безработицата с инфлационните процеси.
Основната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, се успокои от 6,3 процента годишен темп на покачване през януари до 3,1 процента през ноември.
Ценовият индекс на личните потребителски разходи, друг инфлационен измерител (по-предпочитан от УФР), падна от 5,5 на сто годишен темп през януари до 2,6 на сто към ноември, т.е. близо до 2-процентната цел на УФР.
Всичко това следва да покаже, че наблюдавахме рязък спад на инфлацията, докато безработицата остана почти незасегната. Откакто инфлацията достигна своя връх от 9 на сто през миналия юни, безработицата остана закотвена между 3,4 и 3,9 процента или далеч под покаване в диапазона от 6-7, че дори и 10 процента, каквито виждания споделяха икономисти през миналото лято.
Заплатите не растат за най-нископлатените служители? Не вярно.
На фона на тревогите за силата и траекторията при инфлацията, средните почасови доходи на всички заети в САЩ дефакто продължиха да се движат в крак с растящите цени, откакто пандемията започна през март 2020 година.
Всъщност, доходите от заплати са се увеличили с 19,4 на сто от февруари 2020 г. насам, т.е. изпреварват с малко темпа на покачване на индекса на потребителските цени от 18,8 процента през същия период. Ръстът при заплатите освен това е усетен в най-голяма степен от най-нископлатените служители, с което се допринася и за намаляването на неравенството при доходите в САЩ.
Така например заетите в сферата на хотелиерството и свободното време, където традиционно са най-нископлатените работни позиции в икономиката на САЩ, е отчетен ръст при възнагражденията от 27 процента през съответния период.
Растящите пазари и ниската безработица ще направят хората щастливи! Дали?! Не, разбира се.
Независимо от стабилните данни за икономическото представяне и търговския нюх на администрацията на президента Джо Байдън, американците запазват мрачните си настроения спрямо перспективите пред икономиката. Скъсаната връзка между реалното представяне и очакванията на домакинствата озадачава мнозина финансови коментатори.
Подобно недоверие се пренася към по-ниско обществено доверие спрямо президента Байдън. Ноемврийското проучване на Галъп (Gallup) показа, че едва 32 процента от американците одобряват неговото управление в икономиката.
Но това е силно колеблив показател и той може да смени рязко посоката си. Най-новото проучване на потребителското доверие на Университета на Мичиган установи разведряване в икономическото настроение в редица категории и така засега сложи край на четиримесечната низходяща спирала.
Инфлацията има един единствен и ясен причинител? Абсурд!
Икономисти демократи и либерали обясняваха как инфлацията през последната година е предизвикана основно от смущения при предлагането, докато опонентите им републиканци и консерватори сипеха обвинения за инфлацията към по-голямото търсене, стимулирано от трилионите долари пандемични стимули.
Други икономисти пък насочваха обвиненията си в посока към компаниите, които са се възползвали да вдигат изкуствено цените заради нарасналите парични възможности на потребителите, с което са подобрили и нормата си на печалба.
Ефектът от войната в Украйна върху енергийните цени и вариантите на коронавирусната инфекция през 2021 г. също бяха сочени като виновници.
На практика всеки един от посочените фактори имаше своя принос, макар и с различна тежест, за инфлацията в международен план. Изтъкването на само един конкретен фактор над другите като водещ причинител на скока при потребителските цени пренебрегва динамиката в отношенията на правителствата с частния сектор, които са в основата на икономиката и на международната ценова система.
„Инфлацията намалява с различни темпове в отделните страни заради своята характерна структура“, написаха икономистите от Организацията на обединените нации (ООН) в своя годишен доклад за 2023 г. за търговията и развитието на света. „Тъй като ръстът при цените на ключовите суровини се ускорява, няколко са обстоятелствата, които позволяват на компаниите да печелят повече през ценообразуването, следвайки общата тенденция за поскъпване, дори стоките им да са произведени при по-ниски производствени разходи. Паричната политика не следва да се използва като единствен политически инструмент за овладяване на инфлационния натиск. При още нерешени проблеми около предлагането, ценовата стабилност се нуждае от политически микс“, предупредиха те.
БТА
