Премиерът, Желязков, нарече трагедията с убития българин в Газа, баща на две деца, изпълняващ служебните си задължения, „НЕПРИЯТЕН ИНЦИДЕНТ“???…
Боже, боже, що за лексика, що за човещина!!!
Любомир Пантелеев, фейсбук
Много добър текст на Васил Жечев за Марин Маринов, който загина при въздушния удар в ивицата Газа. Капитан Маринов беше дългогодишен командир на танкер, а в последните години изпълняваше мисия към ООН.
Васил Жечев: „Деперсонализитат го нарочно родните медии, неспоменавайки името му. За да неглижират деянието, да няма личност, конкретна, която да е убита. Да е анонимно, там някой си…
Без образ човешки, професия, години. Без близки страдащи, без семейство.
За всеки битов криминален инцидент, при всяко убийство махленско, пращат разни напористи каки, да звънят по вратите на опечалените и да ги питат неадекватно „Как се чувствате?“, а тук нищо. Млъкнаха и дори името му не казаха. Все едно е куче! То те на кучетата, убити от изверги разни, казват имената, а тук…
Спомнете си времето на т.нар. бежанска вълна. Тогава завъртяха снимката на малко удавено дете по всички възможни медии. Разпитаха близките му, родителите, активистите, прокарващи каузата на прииждащите мигранти от Северна Африка и Азия. Изобщо те го материализираха, дадоха му образ, история, плът и ние като хора започнахме да състрадаваме. Нашата емпатия бе канализирана към мероприятието за подмяна на населението на Европа, за колонизирането и с чужди верско, езиково и културно агенти, и ако откажеш да състрадаваш на това злощастно момче, ти се приравняваш на негов убиец. Ти, споделяш вината за смъртта му!
Същото се случи и с жертвите на войната в Украйна. Селективно бяха подбрани и медийно персонализирани загинали от едната страна на барикадата, като удобно бе забравена предисторията на една осем годишна сага на обстрели и етническо прочистване в Донбас. За нуждите на пропагандата бяха визуализирани нови жертви, бяха опредметени, бе им вдъхната плът през фотографии техни и разкази на близки, отново за да се канализира емпатията ни за нуждите на поръчителите на медийната атака.
Тук обаче наблюдаваме точно обратното. Това е едно медийно убийство. Това е деперсонализиране на жертвата. Това е разтварянето и във вана с масмедийна киселина, за да загуби тя своята плът и да не може да се удостовери идентичността и. Да не може ние да състрадаваме на тази съвсем конкретна смърт на наш сънародник, от плът и кръв, с лице, с биография, с възраст, със семейство, с близки. За да не състрадаваме изобщо на жертвите на това въздушно нападение над убитите в гражданските обекти в Ивицата Газа. Да се девиктимизира и техния образ. Да не свързваме лицето и името на убития българин с това на другите жертви.
Това вече не е и деперсонализация, това си е дехуманизация направо. Избирателна и асиметрична!
Двоен стандарт, ясно различим и в двата военни конфликта, този в Израел и онзи в Украйна.
За този в Газа е четливо, че там някъде е загинало нещо си! Неясно какво…
Ние обаче знаем какво е, това е нашият сънародник капитан далечно плаване Марин Вълев Маринов на 51 години, убит от израелски военен обстрел върху мисия на ООН!
Бог да го прости“!
Васил Жечев, фейсбук
Не очаквах да чуя от устата на Росен Желязков „неприятен инцидент“, за убит от танков снаряд българин.
За незапознатите ще уточня, че Росен Желязков е отбелязан в Уикипедия като действащ министър- председател на Република България.
Нелепо е смъртта да бъде обявена за „неприятна“.
Гробарите са по- чувствителни и по-дипломатични.
Също за незапознатите,
това е българинът Марин Маринов- хуманитарен работник към ООН.
Човек отишъл да спасява хора и животни, човешки животи.
Убит е от израелски танков снаряд на 19 март, при нападение на Израелските окупационни сили срещу базата на ООН.
Марин Маринов е убит от Израелските окупационни сили.
Стоян Тодоров
