Иронията в историята и в изкуството не е за всеки. В един чудесен коментар по повод съдбата на МОЧА става въпрос точно за това.
Тази ирония обаче е неразбираема за илитератите от ПП и ДБ, който ходят на Розовия Прайд да мятат кълки и задници с пера, а не знаят, че точно любимите им хомосексуалисти стоят в основата на омразния им паметник. Случайно или не точно на МОЧА-та се събират всички хомосексуалисти на Гей Парада, а техните розово – либерални партии искат да им го бутнат. (на снимката склуптурката Васка Емануилова)

„Това, че паметникът на Съветската армия е бил проектиран от две скулпторки лесбийки, които са живяли са семейни начала (през соца!), може да бъде само аргумент в полза на паметника, защото показва, че историята е доста по-сложна, отколкото си мислим. Същината на спора между защитниците и противниците на паметника не е „комунизъм или демокрация“, ами се състои именно в това, че едните казваме „историята е сложна“, а другите казват „историята е проста“.
Смеете се, че консервативни хора бранят паметник, проектиран от лесбийки, само че на увенчаващата композиция, зад съветския войник, те са сложили мъж и жена с дете. Така че това е дисонанс не за Нинова и Костадинов, а за „София прайд“ и „Да, България“, които днес научават кои са Васка Емануилова и Мара Георгиева и че хомосексуалните хора в България имат история доста преди 2007 година, и са се оправяли някак без малцинствени политики. Направили са монумент, който мнозинството от народа смята за безспорен, а това днес не е по силите на никой либерал и ЛГБТ активист. Затова сега ще ги накажете, защото са си позволили да излязат от маргиналност без ваша помощ и да оставят някаква следа в българската култура като индивиди, а не като малцинство.“
Тончо Краевски
