Контейнеровоз, плаващ под флага на Хонконг и управляван от германска фирма, снощи успешно е напуснал украинските териториални води в Черно море, няколко часа след като напусна пристанище Одеса, предаде ДПА.
Корабът беше блокиран в пристанището в продължение на повече от година и половина, през целия период на войната на Русия срещу Украйна.
„Украйна направи важна стъпка към възстановяване на свободата на корабоплаването в Черно море“, написа малко по-късно украинският президент Володимир Зеленски в платформата „Екс“, доскоро известна като „Туитър“. Той също така потвърди, че корабът е напуснал украинските териториални води и сега се насочва към Босфора.
„Мога да потвърдя, че корабът е напуснал украински води“, заяви снощи пред ДПА и говорител на компанията оператор в Хамбург.
Това е първият кораб, използвал временния коридор от и до украинските морски пристанища, който може да се използва от търговски кораби на собствен риск, съобщи вицепремиерът на Украйна Александър Кубраков. Коридорът беше създаден, след като миналия месец Русия прекрати постигнатото с посредничеството на ООН споразумение за изнасяне на жизненоважно зърно от блокираните украински пристанища.
Екипажът, който се състои изцяло от украински моряци, се справя добре, заявиха от компанията оператор. Според украинската информация товарният кораб се е насочил към Босфора.
Съобщава се, че корабът превозва повече от 2100 контейнера с около 30 000 тона разнообразен товар. Той акостирал в Одеса на 23 февруари 2022 година. Един ден по-късно Русия започна пълномащабна инвазия в съседната страна и блокира пристанищата ѝ.
Въпреки руските заплахи от украинско пристанище отплава първият след края на зърненото споразумение товарен кораб, пише „Гардиън“. Изданието отбелязва, че гражданският плавателен съд е потеглил от Одеса по временен коридор, създаден, след като Москва се е изтеглила от договорената под егидата на ООН Черноморска зърнена инициатива, като новината буди опасения от възможна нова конфронтация с руските военни кораби.
Вероятността за руско нападение срещу товарни кораби в Черно море се повиши, след като преди дни Москва съобщи, че неин кораб е произвел предупредителни изстрели по такъв плавателен съд, плаващ към украинското дунавско пристанище Измаил. Според анализатори въпреки прекратяването на зърненото споразумение корабоплаването в Черно море остава на устойчиви равнища – въпреки по-високите цени на застраховките на товарите – но все пак товарите, които се превозват от украинските пристанища са намалели.
Джон Стопърт, високопоставен представител на Международната камара по корабоплаване (организация, представляваща 80 процента от световния търговски флот), отбеляза, че вероятно за безопасното отплаване на кораба, който според украинските власти носи името „Йозеф Шулте“ и превозва товар от над 30 000 тона, включително продоволствени стоки, е съдействал Китай благодарение на политическата си близост с Русия, като този плавателен съд е с най-скъпия товар от общо 60 кораба, блокирани в Украйна от началото на войната. Стопърт изрази мнение, че е малко вероятно да потеглят и други плавателни съдове поради флаговете, под които плават, и поради местоположението на пристанищата в Украйна, в които се намират.
„Вашингтон пост“ припомня, че миналата седмица украинските военноморски сили са обявили във Фейсбук, че са създадени „временни коридори“ за кораби, плаващи от и към пристанищата на Украйна.
Изданието цитира съобщение, направено от американския посланик в Киев Бриджет Бринк, по думите на която САЩ са доставили на украинската агрокомпания „Нибулон“ 50 железопътни вагона за превоз на зърно, „за да се подпомогне транспортирането на продоволствените стоки към дунавските пристанища, откъдето да заминават за международния пазар“.
„Ню Йорк таймс“ коментира, че отплаването на първия от края на зърненото споразумение товарен кораб от украинско пристанище е тест за новосъздадения от Украйна зърнен коридор през Черно море.
Вестникът отбелязва, че Киев иска да възобнови трафика на кораби към морските си портове въпреки руските заплахи към плавателните съдове, плаващи от и за Украйна.
Предполага се, че вчера руският президент Владимир Путин е провел спешна среща за обсъждане на държавния контрол върху валутата поради опасения за икономиката, съобщава „Индипендънт“ и отбелязва, че това е поредният признак, че войната на Русия в Украйна вреди на руското национално стопанство.
Изданието цитира материал на друг британски вестник, „Файненшъл таймс“, който съобщава, позовавайки се на свои източници, че вчера се е очаквало Путин да изслуша предложения от финансовото министерство, предвиждащи износителите да бъдат задължени да изискват част от приходите, които заработват в чужбина, да им бъдат изплащани от чуждестранните им контрагенти в рубли.
Това е първото подобно предложение за затягане на валутния контрол, обсъждано в Кремъл от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, коментира „Индипендънт“. Вестникът посочва, че през последните месеци руската рубла се е превърнала в една от най-зле представящите се валути в света, и добавя, че руската централна банка се е намесила, за да спре срива на курса ѝ, включително чрез извънредно рязко повишаване на лихвите с 3,5 процента.
Американското делово издание „Уолстрийт джърнъл“ отбелязва, че според икономисти валутните колебания от тази седмица не са началото на финансова криза, а по-скоро симптом за очертаващите се неблагоприятни за Кремъл икономически изгледи. Решението на централната банка да повиши лихвите, за да спре срива на рублата, просто показва какви са новите реалности, пред които е изправено руското ръководство, допълва вестникът.
БТА
