Щангистът Валентин Генчев сбъдна първата си мечта в спорта. 22-годишният заралия стана европейски шампион за мъже в категория до 67 кг в Албания и загатна, че може да се превърне в едно от следващите ни големи имена във вдигането на тежести.
В интервю за ЕфирБет Валентин Генчев се връща към щастливите мигове от първенството на Стария континент, разкрива какво още иска да постигне с щангата тази година и каква професионална промяна му предстои.
Г-н Генчев, каква беше нагласата Ви за това първенство?
Ако трябва да съм честен, бях доста уверен, тъй като с мен се занимава от две-три години Алан Цагаев. Той ме държи изкъсо, а особено през последните две-три седмици, тренировките бяха направени така, че да съм в оптимална форма в Тирана.
Какво си помислихте, когато след изхвърлянето изоставахте с три килограма от грузинеца?
Останах спокоен, защото следвах плана. Тактиката беше в първото движение да съм колкото може по-близо до опонентите ми, за да може да спечеля медал. Не бях сигурен обаче дали ще бъде златен или от друг метал.
Планът включваше ли да станете шампион още след първия опит в изтласкването?
Надявах се да бъда шампион, но не очаквах да е след първия опит. По-добре обаче, че стана така, тъй като после вдигах и за удоволствие.
Доволен ли сте от постиженията, с които стигнахте до златото?
Доволен съм, тъй като това, което основно вдигах на тренировки, го направих и на състезание, а и се оказа достатъчно. Иначе в залата съм се справял и с малко по-големи тежести, но по-рядко.
Какво Ви казаха Вашите конкуренти след триумфа?
Поздравихме се и се прегърнахме като мъже и спортисти. Те са доста интелигентни момчета, приеха класирането нормално, нямаше ревност при тях. Даже се радваха на медалите си.
С кой от Вашите близки споделихте първо радостта си?
С никой в първия момент, тъй като там нямаше обхват, а и с интернета беше сложно. Чак, след като се завърнах в България, се радвахме заедно с майка ми, с брат ми, с леля ми.
Къде ще пазите медала?
Поставил съм го на такова място у дома, че да го виждам всеки ден, когато излизам и се връщам.
Осъзнахте ли вече какво постигнахте?
Все още не. Емоциите продължават да надделяват, защото аз винаги отивам за медал, но никога не съм казвал, че непременно ще съм първи. За мен е важно, когато изляза на подиума на такова първенство, да имам шанс за високо класиране.
На кого искате да благодарите?
Най-вече на първия ми треньор Стоян Добрев. Когато бях малък, той започна се занимава с мен, заедно продължихме и докато вляза в мъжете. Той винаги ми е помагал и продължава да го прави.
Как се посветихте на щангите?
Ние бяхме десет деца, които искаме да се запишем на фитнес, но понеже нямах 18 години, не ме пускаха в залата. Когато все пак успях да вляза, попитах Стоян Добрев дали мога да се запиша на фитнес, а той каза: Това е новият шампион. Тогава бях само на 14 години и не съм предполагал какво ми предстои. Започнах да изхвърлям и да тласкам, и повече не излязох от залата. Стоян Добрев идваше до вкъщи всеки ден да ме взема с колата си, а след тренировка ме прибираше.
Зная, че лагерите са целогодишни и свободното Ви време е малко. Какво правите, когато разполагате с него?
Обичам да се разхождам с приятели, да се наслаждавам на хубави гледки и да играя билярд и тенис на маса.
Как се справяте с килограмите?
Режимът не е измислен от мен, аз трябва само да го спазвам и смятам, че го правя. Поддържам постоянно тегло от 68-69 килограма и затова нямам проблем със свалянето преди състезание. Сега например в Тирана в последния ден трябваше да „олекна“ само с килограм, което е нищо.
Кое е следващото Ви предизвикателство?
Готов съм за всички предизвикателства, но може би световното през септември в Колумбия е най-близкото. На последния Шампионат на планетата ме ощетиха с един опит и се разминах с бронзов медал в изтласкването, така че сега целта ми ще бъде да се представя далеч по-добре и в двубоя, и в двете движения.
Планирате ли да се преместите в по-горната категория, която е олимпийска?
Да. Вероятно още на световното в Южна Америка ще вдигам до 73 кг, тъй като Олимпиадата е само след две години, а това първенство се явява и първа квалификация за Игрите в Париж.
Докъде се простират мечтите Ви в спорта и живота?
Аз съм скромен, бих искал да създам семейство един ден и да живея в моето село Еленово. Но преди това трябва да си разиграя умело картите в щангите, защото спортът е до време, и след това трябва да си подготвен за живота извън спорта.