Българския флаг вече се вее на връх Рожен! Чудесна,прекрасна инициатива на шепа чудесни хора! Толкова необходима ни от толкова отдавна, особено последните няколко години. Няма да се впускам в гръмки обяснения защо. На повечето от нас е ясно защо. Аз лично съм щастлива! Но още по-щастлива ме прави реакцията на новите леви, незначителни, отворени, интелигентни и прогресивни малки ламаринени човечета с малки телени пружинки на задниците, навити до скъсване от техните производители. Тракат насам натам хаотично, блъскат се едно в друго, злобни и настървени, дрънчат на кухо и гъста ръждива жлъч се стича около пружинките им.
И защо цялото това нещо? Заради един пилон, на който гордо се вее един прекрасен флаг. И не кой да е, а техния национален флаг.
Но аз знам защо е така. Така е защото тези ламаринени безродници нямат националност. Те нямат нищо. Те са кухи отвътре, изцяло, затова и толкова грозно дрънчат.
Край на тирадата!😊🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Лина Лазар
След вчерашната ми публикация сигурно 20 пъти прочетох изтъркания коментар по отношение на флага на Рожен, че това било проява на „национални комплекси“, „на гол тумбак чифте…“, и че генерално „веенето на байряци“ е форма на комплексарщина, тоеа пише консервативният деец Кристиян Шкварек.
По БНТ една видна либералка го описа като „фетиш към текстила“, който сме били имали в България, за разлика разбира се от тях, космополитните хора.
Както винаги се налага да обясня на „либералния Ганьо“ как стоят нещата по света, защото той по-далеч от докторската и Бизнес Парка не е ходил или чел, колкото и да се опитва отчаяно да имитира космополитност.
България всъщност е от страните на света, в които най-МАЛКО се вее флага, имаме отвратително отношение към него и не можем да се мерим и на 1% с присъствието му в страни като САЩ, Турция, Полша, Италия, Албания, Гърция, Франция и прочее, където е навсякъде. Буквално навсякъде.
Практически няма предградие в САЩ, в което да не видите флага развят от всеки дом. Няма кръстовище в Рим, което да не е обгънато от пилони със знамето. В Париж е на всеки значим булевард. В Полша и Гърция е навсякъде, а турците издигат такива пилони и по селата. Флагът е на огромна почит в по-богати страни от България, но и в по-бедни. В по-големи, но и в по-малки. В по-напреднали, но и в по-изостанали.
Тоест няма общ знаменател „комплекса на бедните“ или „гордостта на успелите“, нито че го веят „малките народи“ или само големите. Просто има народи с култура на почит към флага, и народи без такава. Ние, всъщност, сме народ с нулева култура на почит към флага и затова той отсътва почти изцяло от градската среда. Няма го на нито един значим булевард в София, не се вее от къщите и блоковете, не се доближаваме до нито един от съседите си в това отношение. Точно обратното на това, което ограничените и комплексирани либерали се опитват да кажат с тезите си за „фетиша към текстила“ и байряка. Не, българите всъщност въобще нямат такъв.
И това е тъжно.
В София трябваше да дойде бизнесмен мюсюлманин, че да издигне пилон с флага ни на околовръстното в частния си терен.
Щом точно в България, където флагът е тотално забравен и дори в столицата отсъства напълно, ви дразни неговата поява, периодично, рядко, някъде си чак на Рожен, значи комплексът очевидно е у вас, етномазохистите. Дори в страна, в която той отсъства толкова видимо, си намирате начин да легнете по корем и вайкате „стига с тоз байряк, Ганьооо“. Имитация и чиста проба поза.
Затова утре ще бъда на Рожен, на откриването: като протест не само срещу либералите ни, имитиращи космополитност, но и срещу „Ганьо“, срещу обикновения българин, който се мисли за голям патриот, а всъщност няма никакво отношение към флага, и към околната си среда генерално. Дотолкова, че турци трябва да идват в столицата му, за да издигнат флага на България.
За финал, Исмаил Абазович, сложил флага на Околовръстното:
„Преди много години – 30-40, заминахме със семейството ми за Турция. Там около 15-20 години имах бизнес. Турците са големи националисти – на всеки голям обект, на голяма фабрика се вее едно голямо хубаво знаме. И оттам ми е идеята.
Аз пристигнах в България, за да учи синът ми тук в университет. Видях, че София е много хубав град и ми беше много мило. Реших да правя някакъв бизнес и като започнах да правя бизнес първото, което реших да направя е едно голямо знаме, каквото не съм виждал на друго място в София“, коментира Исмаил Абазович.
