Пеевски, символът на превзетата държава, е българският Ал Капоне! Управлява, защото никой не гласува за него

Всички останали корумпирани политици и олигарси са просто играчи в системата. Делян Пеевски е олицетворение на самата система. Разликата е качествена, а не просто количествена.

Докато другите политици се страхуват от прокуратурата, самата прокуратура се страхува от Пеевски.

Ал Капоне е контролирал нелегалната търговия с алкохол в Чикаго, но какво щеше да стане, ако Капоне е притежавал не само нелегалните барове, но и полицията, съдилищата, вестниците и самия Конгрес, който определя кое е легално и кое не? Той нямаше да бъде гангстер, щеше да бъде системата.

Пеевски направи точно това. Докато другите купуваха депутати, той купи парламента, докато другите подкупваха съдии, той купи съдебната система, докато другите контролираха медии, той стана медийната екосистема.

Той е като черна дупка – не я виждаш, но усещаш как всичко наоколо се огъва към нея.

Жан Бодрияр говори за „симулакрумите“ – копия без оригинал. Пеевски е обратното – оригинал без копие. Той е толкова реален, че не се нуждае от образ, властта му не идва от харизма или идеология.

Хората гласуват за Борисов, защото им харесва как говори. Гласуват за Радев, защото изглежда честен. Никой не гласува за Пеевски, и точно затова той управлява.

В класическата мафия има ясна йерархия: дон, капи, войници. Всеки знае мястото си, всеки знае правилата. При Пеевски няма йерархия, има мрежа. Всеки е едновременно негов слуга и негов господар, защото всеки контролира някого и е контролиран от някого.

Прокурорът, който трябва да го разследва, знае че утре може да бъде разследван, съдията, който трябва да го съди, знае че синът му работи във фирма на Пеевски.

Това не е корупция, корупцията предполага, че има система, която може да бъде корумпирана. Тук няма какво да се корумпира, защото корупцията Е системата.

Сталин имаше комунизма, Хитлер имаше национал-социализма, Борисов има някакъв популизъм. Пеевски няма нищо, и точно това е силата му.

Идеологията е слабост, защото създава врагове. Ако си комунист, антикомунистите те мразят. Ако си либерал, консерваторите те атакуват. Но какво да мразиш в човек, който не вярва в нищо освен в собствената си власт?

Ницше говори за „волята за власт“ като основен двигател на човешкото поведение. Пеевски е чистата воля за власт, неопетнена от идеи, морал или дори от обикновена човешка алчност. Той не иска парите заради яхтите и вилите, иска ги, защото са власт. Не иска властта, за да промени нещо, а защото тя съществува.

Санкциите по закона „Магнитски“ са интересен феномен. За първи път международната общност казва: „Този човек е толкова токсичен, че не искаме парите му.“ Представете си – Западът, който винаги е готов да вземе всякакви пари, казва „не“ на Пеевски.

Но санкциите са като химиотерапия за метастазирал рак. Може да забавят процеса, но туморът вече е навсякъде. Пеевски не се нуждае от Запада, той има България, а България, за разлика от Запада, няма имунна система.

Той не е просто корумпиран политик, а модел на управление. Докато други политици крадат пари от конкретен проект, „Пеевски“ е превзел самите институции, които би трябвало да противодействат на корупцията (съд, прокуратура, регулатори).

Целта му не е просто да открадне, а да контролира държавата, за да може да краде необезпокоявано и законно. Това е разликата между обир на банка и притежание на самата банка.

Пеевски не се свързва с никаква политическа идеология, единствената му идеология е властта и парите. Това го прави особено отблъскващ за хората, които гласуват по убеждение.

Липсата на ясна електорална легитимност (извън контролирания вот) го превръща в символ на „задкулисието“, човек, който управлява, без никой да го е избирал за това.

Въпреки безбройните разследвания, скандали, протести и международни санкции, в продължение на години Пеевски не само оставаше недосегаем за българското правосъдие, но и увеличаваше своето влияние.

Ако Пеевски беше религия, какви щяха да бъдат заповедите му?

Не вярвай в нищо освен във властта
Купи всичко, което може да се купи
Което не може да се купи – сплаши го
Което не може да се сплаши – унищожи го
Бъди навсякъде и никъде едновременно
Превърни враговете си в съучастници
Не се появявай, но присъствай навсякъде
Не обещавай нищо, но контролирай всичко
Направи корупцията толкова всеобхватна, че да стане невидима
Помни: държавата не ти служи, държавата си ти

Делян Пеевски е „най-голямото зло“ не защото е единственият корумпиран, а защото е най-успешният и всеобхватен продукт на българския преход. Той е жив символ на „завладяната държава“ – модел, при който границите между политика, бизнес, медии и съдебна власт са изтрити, а държавните институции работят в полза на Пеевски, вместо в полза на обществото. Всички останали са просто участници. Той е системата.

Ник Рей