Безпрецедентно постъпленията от осигурителни вноски не могат да наваксат загубите от инвестирането на средствата в универсалните пенсионни фондове. Тяхната доходност не за първи път е отрицателна, но за първи път натрупаното в индивидуалните партиди намалява, вместо да се увеличава. Това показват данните на Комисията за финансов надзор за първите три месеца на годината. Лошите резултати вероятно се дължат не само на срива на световните борси, но и на повишената безработица, многото хора в неплатен отпуск и намалено работно време.
Към 31 март средният размер на натрупаните средства на един осигурен в универсален фонд е 3320 лв. – със 146.26 лв. по-малко отколкото беше в края на декември 2019 г. Това означава, че постъпленията от вноски през първите три месеца на годината не са стигнали да покрият загубите от срива на борсите след началото на пандемията от COVID-19. Макар и незначително, намалява и броят на осигурените в тези фондове – те са 3 801 578 души, с 3967 по-малко спрямо края на 2019 г. В универсален фонд се осигуряват родените след 1959 г., като за първите три месеца на годината брутните постъпления от осигурителни вноски са 391.958 млн. лв.
Кризата на практика е върнала наличното в партидите към нивата отпреди няколко месеца – в момента те са по-ниски от това, което бяха към 30 септември 2019 г. Жените във възрастовата група 55-59 г., които ще започнат да се пенсионират от есента на другата година, имат най-малко време загубите да се наваксат. При тях към 31 март средният размер на натрупаните средства е 4059.39 лв., с почти 200 лв. по-малко отколкото беше в края на 2019 г.
Сериозно намаление има и при доброволните фондове, които имат повече свобода при инвестициите. При тях към края на март натрупаното в партидите е средно 1700.86 лв., докато три месеца по-рано беше 1850.14 лв. Любопитно е, че при тях няма намаление на осигурените – те леко се увеличават с 2274 души до 642 379 души.
Спадът в доходността започна още през февруари, но по-сериозното намаление бе през март. В края на 2019 г. универсалните фондове управляват 13.212 млрд. лв., през януари нетните им активи се увеличават на 13.338 млрд. лв., но през февруари започва топенето – до 13.316 млрд. лв., а през март общият им размер вече е 12.730 млрд. лв. Така сумарно кризата е заличила 608.603 млн. лв. от нетните активи на фондовете.
Данните за стойността на един пенсионен дял показват, че през април повечето фондове успяват да обърнат посоката и да започнат да се възстановяват, макар и със съвсем малки стъпки. По данни на дружествата през миналия месец седем от универсалните фондове са с положителна доходност, а само два – с отрицателна. "Това е наистина добре. Ако от тук нататък всеки месец доходността е в такива размери, ще ни трябват най-много няколко месеца да възстановим изцяло мартенските спадове", коментира в началото на май пред телевизия "Блумбърг" Даниела Петкова от асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
За периода 26 февруари – 27 май всички фондове са с отрицателна доходност, като най-голям спад има при "Ен Ен ПОД" – минус 7.27%, а най-малък е при "Бъдеще" – минус 1.09%, показват данните за стойността на един пенсионен дял ((пропорционалните равни части от нетните активи на съответния пенсионен фонд). По-добре изглежда ситуацията, когато се погледне за 24-месечен период назад. За този период КФН определя минимална доходност от минус 4.17%, като шест фонда имат отрицателна доходност – "Алианц" (минус 2.86%), "Пенсионноосигурителен институт" (минус 2.53%), "Ен Ен" (минус 2.20%), "Доверие" (минус 1.37%), "Бъдеще" (минус 0.89%), "ДСК-Родина" (минус 0.85%). На плюс са "Топлина" (0.93%), "ЦКБ-Сила" (0.78%) и "Съгласие" (0.52%).
На този фон отново правят впечатление таксите и удръжките, които дружествата събират – за три месеца те са 51.127 млн. лв. за всички фондове (универсални, професионални, доброволни и пр.).
