Денков много си повярва. За кратко премиер по принуда, за дълго влюбен във властта. Трябва човек добре да се научи да се издига нагоре стъпало по стъпало, да спазва коридорите за движение нагоре и надолу, за да не падне от стълбата като неслучил се от бързане и инат. Голям зор и настояване да е външен министър. Както всички много добре виждаме, ПП са много зле приети, напоследък все от седмия секретар на старши асистента на един кой си министър в САЩ. Това е обидно и смешно. Ако малко усещаха правилата за реципрочност в дипломацията, щяха най-после да разберат, че са избутани на кучето в гардероба. На никой не му се занимава с тях и демонстрацията е безспорна – свалили сме доверието от вас! Заемането на поста външен министър от Денков наистина няма да им помогне. ПП си мислят, че измамата им ще продължи вечно. И търсят какво още да подарят на щатската администрация. „Кажете какво искате, но ни оставете НИЕ ДА ВИ ОБСЛУЖВАМЕ!“ Въпросът за това дали Денков да е външен министър не е просто естетически, той е в сферата на политическата култура. Денков изведнъж си помисли, че става за всичко, което пожелае. Няколко потупвания, които получи навън, и вече стана зависим от пътешествията. ПП толкова дадоха назад, че опитват да ползват единствения, който могат да покажат, за всичко. И за Цезар, и за Помпадур, и за Менделеев, и за Сергей Пантелеевич Мавроди. А Денков си е просто един химик от БАН, който навремето Бойко Борисов направи зам.-министър на образованието. Денков няма никога да бъде нито Бисмарк, нито Кисинджър. Така че усилията, тропането с крак и крясъците на ПП-тата са напълно безсмислени. Авторитетът не е позиция. Не позицията създава авторитет. А волята за промяна, ангажиментът към истината, силата на характера, качествата и знанията. Химията не помага в дипломацията, а самороден талант по всичко не съществува.
Калина Андролова, публицист, фейсбук
