Експерти и депутати: Без базови мощности няма енергийна сигурност След големия успех на първия Енергиен форум, проведен в Стара Загора, инициативата продължи и в Перник, където в Двореца на културата се състоя мащабна дискусия, посветена на бъдещето на въглищната енергетика, енергийната сигурност и предизвикателствата пред справедливия енергиен преход. Форумът премина при изключително голям интерес, като освен лекционната част беше организирана и открита дискусия с активното участие на граждани, представители на бизнеса и енергийния сектор, които поставиха множество въпроси към лекторите. Основната тема, около която се обединиха участниците, беше необходимостта България да защити енергийната си независимост, без да се допуска прибързано закриване на стратегически мощности.
Сред официалните гости и лектори бяха народните представители Георг Георгиев – заместник-председател на Комисията по външна политика, и Димо Дренчев – член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев, председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов, проф. д-р инж. Иван Марков, проф. д-р инж. Валентин Колев, заместник-изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ Митко Димитров, инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД и адв. Николай Хаджийски, специализиран в енергийното право.
Заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев откри форума с посланието, че Перник е град, изграден върху традициите на въгледобива и енергетиката и че именно хората са най-ценният капитал на региона. Той подчерта, че общината подкрепя развитието на възобновяемите енергийни източници, но само когато те се реализират разумно и в синхрон с нуждите на местните общности. По думите му справедливият преход означава не просто технологична промяна, а запазване на хората, знанията и индустриалния потенциал на региона.
Народният представител Димо Дренчев постави акцент върху ролята на гражданите в процеса на енергийния преход. Той заяви, че енергетиката е въпрос на национална сигурност, конкурентоспособност и държавна независимост, а успешният преход е възможен само ако бъде подкрепен от обществото. Според него засегнатите граждани трябва да бъдат включвани още в началния етап на всеки голям енергиен проект, а не да научават за него едва когато започне строителството. Дренчев предложи нов модел на обществен диалог между инвеститори, институции и местни общности, основан на прозрачност, ранни консултации и изграждане на доверие.
От своя страна Георг Георгиев подчерта, че голямото предизвикателство пред държавата е да намери баланс между енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и опазването на околната среда. Той изрази убеждение, че Перник има потенциала да се превърне в модерен индустриален център чрез инвестиции в нови технологии, развитие на човешкия капитал и използване на средствата от Фонда за справедлив преход за производства с висока добавена стойност. Георгиев предупреди, че прибързаното затваряне на въглищните мощности би поставило под риск както енергийната система, така и икономическата стабилност на страната.
Заместник-изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ Митко Димитров заяви, че дружеството последователно инвестира в модернизация на производството, като вече работят нови газови когенератори и предстои изграждането на нови мощности. По думите му преходът към нови технологии трябва да бъде плавен и добре планиран, без прибързано извеждане от експлоатация на базовите мощности, които и днес гарантират сигурността на електроенергийната система.
Инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД подчерта, че въглищната енергетика остава ключов фактор за националната енергийна сигурност. Той призова България да използва добрите европейски практики, като посочи примера на Полша, и предупреди, че прибързаното закриване на въгледобива без изградени алтернативни мощности би довело до сериозни социални и икономически последици за въглищните региони.
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов представи задълбочен анализ на европейския електроенергиен пазар и механизмите за формиране на цените на електроенергията. Според него либерализацията и принципът на маржиналното ценообразуване са сред факторите, довели до рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса и домакинствата. Той постави акцент и върху необходимостта средствата от въглеродните квоти да бъдат използвани за реални екологични инвестиции и модернизация на енергийния сектор.
Проф. д-р инж. Валентин Колев представи експертен анализ за предизвикателствата пред електроенергийните системи в Европа и значението на така наречената системна инерция за стабилността на електропреносната мрежа. Той предупреди, че без достатъчно базови мощности развитието на възобновяемите източници не може да гарантира сигурността на електроснабдяването и даде за пример мащабния срив в Испания като предупреждение за рисковете пред европейските електроенергийни системи.
Проф. д-р инж. Иван Марков защити тезата, че енергийният комплекс „Марица-изток“ остава стратегически за българската икономика и енергийна независимост. Той призова за изработване на дългосрочна национална енергийна стратегия и предупреди, че преустановяването на работата на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ би довело до сериозни проблеми за електроенергийната система, претоварване на мрежата и негативни последици за икономиката и сигурността на електроснабдяването в Югозападна България.
Финален акцент постави адв. Николай Хаджийски, който разгледа темата през призмата на европейското право. Той обясни, че европейското законодателство не изключва възможността държавите да запазят временно част от въглищните си мощности, ако това бъде аргументирано с необходимостта от гарантиране на сигурността на електроенергийната система и бъде подкрепено с ясна национална стратегия. Според него България трябва да използва инструментите, които европейските регламенти предоставят – стратегически резерв, капацитетни механизми, дерогации и инвестиционни програми, така че енергийният преход да бъде правно защитим и икономически устойчив. В заключение той обобщи: „Не безсрочно отлагане, а време срещу ангажимент. Не субсидия без план, а договор за сигурност.“
Общото мнение на участниците беше, че страната се нуждае от дългосрочна национална енергийна стратегия, която да съчетае енергийната сигурност, технологичната модернизация, конкурентоспособността на икономиката и социалната защита на регионите, свързани с въгледобива и производството на електроенергия.
