Пламена Миткова, едно талантливо и целеустремено българско момиче, спечели първата си значима титла в спорта, след като стана по категоричен начин световна шампионка на скок дължина на първенството на планетата за девойки до 20 години в колумбийския град Кали. Плами се окичи със златото след личен рекорд от 6.66 метра и загатна, че има потенциал да стигне далеч в тази трудна дисциплина в леката атлетика.
Пред Nostrabet.com 17-годишната пловдивчанка разкрива кой й дава стимул да побеждава, как смята да сбъдне своята спортна мечта и защо славата няма да я направи друг човек.
Пламена, осъзнахте ли вече какво постигнахте и преодоляхте ли емоциите след големия успех?
Това приятно усещане отмина с времето, а и по време на триседмичната почивка успях да отдъхна и да се разсея. Но вече отново съм в залата и със същата енергия и страст се подготвям да съм на високо ниво, защото разбирам, че от мен занапред ще има по-високи очаквания.
Какво най-често Ви казват сега Вашите близки и почитатели?
Нищо не се е променило. Подкрепят ме, както са го правили и преди, радват ми се. Най-щастливи са родителите ми, които присъстват на всичките ми състезания у нас, но и другите любими хора и приятели също продължават да показват с отношението си към мен колко много означавам за тях.
На кого посветихте световната титла?
Не мисля, че трябва да я посвещавам на някого. Надявам се да не е последна и тепърва да постигам по-големи успехи.
Имахте ли някакъв ритуал преди световното в Колумбия?
Ритуал, не бих казала, но по-скоро съм суеверна и една вещ ми донесе късмет. След Балканиадата в Турция, на която не се представих добре, на летището в Истанбул си купих един пръстен. Помислих си, че това може да ми е за кадем, за да не повтарям такива класирания, след което поставих пръстена на лявата си ръка. Скачах с него в Кали и вече не смятам да го свалям.
Кое ще бъде следващото Ви предизвикателство?
Догодина искам да подобря резултата си и да се пробвам в тройния скок. Харесва ми и тази дисциплина, и усещам, че мога да се справя добре и ще ми върви, но искам първо да тренирам по-сериозно троен скок, преди да участвам в надпревара.
Колко е необходимо да скачате през следващите години, за да успявате и при жените на скок дължина?
Трябва да скачам над 6.80 метра. Зная какво е необходимо да направя и ако всичко е наред, е напълно възможно да се справя.
Как се запалихте по „царицата на спортовете“?
Сама реших да се занимавам с този спорт, а и една треньорка по художествена гимнастика ме насочи. Пет години тренирах гимнастика, но на 12 години дойдох в „Локомотив“ и започнах с лека атлетика. Хареса ми, продължих и останах тук.
Разкажете ни, как минава един Ваш ден?
Нищо особено. Една тренировка и училище, когато съм в Пловдив, а после почивка до края на деня. Когато съм на лагери с националния, имам по две тренировки на ден.
Какъв режим спазвате?
Няма нещо специално. Храня се с това, което ми харесва, без никакви ограничения, но когато съм гладна, зная точно колко колко грама да хапна. Зная и кога да си легна вечер, за да бъда свежа на другия ден.
Докъде се простират Вашите амбиции в спорта?
Искам да направя всичко възможно, за да достигна края на силите си и да стъпя на своя спортен Еверест.
Какъв човек сте в живота?
Упорит. Не се отказвам от това, което искам да постигна. Задължително обаче оставам време за себе си и балансирам всичко.
Замисляли ли сте се, какво трябва да предприемете, за да не Ви промени славата?
Не мисля, че тя ще окаже някакво влияние върху кариерата ми и моя начин на живот извън спорта. Аз нямам голямо самочувствие и славата не би ме променила към нещо лошо.
Според Вас, сегашните тийнейджъри различават ли се от тези от предишните поколения?
Не мога да ги сравня, но има и една съществена разлика. В днешни времена технологиите са много напреднали и затова има по-малко деца, които се занимават със спорт.
Какви са нещата, които Ви вдъхновяват?
Това са успехите ми, защото виждам, че трудът ми се отплаща. Моят треньор и моите близки също ме мотивират и надъхват. Те са най-големият стимул за мен.
Кое Ви тревожи най-много днес?
Понякога ежедневието е натоварено със състезания и изпити, което е стресиращо. Иначе с всичко друго мога да преодолея, ако съм силна и решителна.
Какво бихте посъветвали младите хора, които не успяват, въпреки усилията си в дадена област?
Да не се отказват. Ако не става това, което искат, сами да намерят тяхното. Ако не става с много опити, в това, в което се пробват, значи не е тяхното. Всеки има нещо, в което е добър и трябва да го открие. Така се случи и с мен. Тренирах художествена гимнастика, харесваше ми, но видях, че не се развивам. Смених спорта и разбрах, че леката атлетика е моето призвание.
Кое помага на човек да следва желанията си и да ги отстоява?
Любовта към това, което прави. И волята и отдадеността също.
Имате ли модел, не само в спорта, а изобщо? Някой, който да Ви пали и държи нащрек?
Не, нямам и не искам да подражавам на никой. Взискателна съм към себе си и се старая да следвам своите мисли и виждания. Треньорът ми също е перфекционист и критичен към мен, което ми помага както в спорта, така и в живота.
