Докато една част от обществото мълчи, а друга отчаяно се опитва да протестира, пред очите ни се разгръща добре познат сценарий – този на подменена демокрация, захранена от платен вот, манипулирани избори и нагло политическо лицемерие.

Символ на това “ново начало” се оказа не кой да е, а Делян Пеевски – фигура, обвързвана с дългогодишни схеми, зависимости и сенчесто влияние в държавния апарат. Днес той не само се връща на преден план, а го прави с претенции за реформи, прозрачност и морал – думи, които звучат като подигравка за всеки, който помни откъде тръгна този човек.
Платеният вот – инструмент на безвремието – продължава да се използва безсрамно в бедните и маргинализирани общности. Там гласовете се купуват не с идеи, а с пликове, хранителни пакети и празни обещания. Именно в този процес мнозина виждат системното “завземане” на страната от една подмяна – не етническа, а морална.

Народът, макар и ядосан, остава парализиран от усещането за безизходица. Корупцията не просто е оцелявала през годините – тя еволюирала. От подкупи и схеми, тя се превърна в начин на управление.
Докато институциите се държат в шах от олигарси, а правосъдието мълчи, на ход отново е народът. Но ще бъде ли този път различно? Или пак ще мълчим, докато “новото начало” се окаже просто поредното продължение на старото безсрамие?
