Европейският съюз (ЕС) скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото. Очаква се Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да обявят това в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.
След години на чакане, България ще стане тя 21-ви член на валутния съюз на блока от 1 януари 2026 г., пише Politico.
Присъединяването на България към еврото би помогнало на страната да стимулира търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието ѝ в Брюксел.
„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България – ние ще участваме в процеса на вземане на решения на ЕЦБ“, каза за POLITICO Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия местната валута беше обвързана с еврото, но страната нямаше думата върху решенията на ЕЦБ по паричната политика, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, централният банкер на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния му вътрешен продукт, влиянието ѝ върху Съвета ще бъде ограничено.
Критиците обаче предупреждават, че този ход не е безрисков. Приемането на единната валута може например да предизвика поне еднократно покачване на цените особено за по-бедните домакинства в селските райони, тъй като предприятията се възползват от преминаването.
В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се адаптират към по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Това е моделът за наскоро приетите страни като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално са преживели покачване на инфлацията. Опасенията са най-силни, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малко избор.
„Гласоподавателите в селските райони са скептични не защото са евроскептици, а поради опасения от повишаване на разходите за живот“, каза Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.
В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шок в цялата страна, след като обяви по-рано този месец, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.
Това обаче е малко вероятно да бъде разрешено от Конституционния съд настраната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Искането на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството отбългарските партии подкрепят приемането на еврото.
В изказване във вторник българският премиер Росен Желязков заяви: „Няма смисъл, във време, когато нацията трябва да е уверена, че въвеждането на еврото само ще е от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им внушава страх.“
